Новият сезон в Бургас

[Ceco]

Че какво и е на бирата на Дъбник? 

[Shaka]

Че какво и е на бирата на Дъбник? 

Има много вода в нея … Дъбнишка 

[apollo]

Здравейте, очертава ли се някакво каране около Бургас другата седмица, че така или инак ще съм там, но като гледам прогнозките ще е зле, та се чудя има ли смисъл изобщо да мъкна  матряла (от София)?

[dee]

След два дена прилично каране на слаб вятър и най-вече след като карах и със седмица, мога да кажа, че червената дъска реших да си я оставя за мен. Благодаря на Юли за изгодните оферти, които ми направи, но явно въпросната успя да ми влезе постепенно под кожата и язък за всичкото мрънкане, което измрънках  . Дъската е добра и може би не ми е чак толкова голяма. Да не говорим, че по-вълнуваща дъска просто няма за мен на хоризонта, а без вълнение нищо не си струва. И тъй!

Здравейте, очертава ли се някакво каране около Бургас другата седмица, че така или инак ще съм там, но като гледам прогнозките ще е зле, та се чудя има ли смисъл изобщо да мъкна  матряла (от София)?

Малко късно предполагам, но не, за тази седмица вятър се вижда чак уикенда евентуално, но до тогава има много вода да изтече (от небето главно).

[Shaka]

…  червената дъска …  успя да ми влезе постепенно под кожата …

Има любов от пръв поглед има и такава, която бавно но сигурно те обсебва … ще й хванеш 'цаката' Браво Dee 

[Юли]

 

[dee]

Вчера покарахме криво-ляво на слаб вятър и моного треволяк. В началото стоях до материала на брегаи гледах как се реди  прибоят и как вътре няма вятър и си казах: "Ако искам ще вляза, ако не искам - няма... И понеже не искам - няма." Пренесох си материала обратно на поляната. Обаче там дебнат старите кучета, простете - опитните кучета. И ми казват, я си приготви голямата дъска и обратно в морето. И аз, какво да се прави - слушам. Няма тука искам - не искам.
Вървях по вятъра в прибоя стотици метри, чак един спасител идва да ми предлага помощ. Но влязах някак си. Вътре трева наистина много. До сега не помня толкова много да ми е пречила. Ама и финката на новата дъска -по-дълга и права надолу - много трева коси. После скъсах въженце. Помотах се малко и излязох. На брега малко момиченце си играе на самата граница на сърф зоната. Отивам при майка и и баща и им казвам: Елате да видите какво представлява финката от близо. Бащата отпива от ментата и ми казва извинително - "Разбирам, уж и казваме да се пази..." Туристи!
Като изключим това, че после пак ме боля глава всъщност не беше много зле. Видяхме се и с хората на поляната - че с това доскорошно безветрие...
А за главата - преди си мислех, че всички ги боли глава след каране. Но се оказа, че изобщо не било така. Психоложката в клуба каза, че изпитвам чувство на вина. Помяхме се малко за моя сметка и от тогава почти не ме е боляла. Обаче вчера оставих доста работа да ме чака, за да покарам. А и никак не бързах да се прибирам да готвя.
Животът може да е таква драма!   

[dee]

Днес определено по-силно от вчера. Аз малко закъснях, защото се опитвах да да си натискам д-то пред компютъра. Но към 4 и нещо не издържах и излязох в обедна почивка. Стегнах на бързо (бързо като за мен) 5.3 и 90 л. и влязох. Трябва да кажа, че главата ме боля цял ден, чак докато не се оказах на вода. Явно не било от чувство за вина. Освен ако не съм започнала да изпитвам вина, че работя вместо да карам...?!

[Юли]

Че каква друга вина можеш да чувстваш?

[dee]

Смешно ти е на тебе Юли, но мен вече трети ден ме боли глава. И си казвам, мога да пия нурофен, а мога и да отида да карам сърф. И отивам да карам сърф. Отнема малко повече време от нурофена, но действа безотказно. А и никъде не е написано черно на бяло за страничните ефекти. 
Днес не духна както се очакваше, но с голямата дъска и с 6 зад моста се караше.

[dee]

И така по-важното на последък:
Бях се подготвила да се пусна на републиканското средата на месеца. Само че като отидох пред клуба и ме посрещнаха с новината, че няма да има други жени и категорията отпада. Като се има предвид прибоя - си беше облекчение. Обаче всички младежи - момичета и момчета си влязоха. Аз реших, че също трябва да вляза, макар и не със рейсов материал. С 5.3 и 90 л. Доволно хвърчах (веднъж като минах проклетия прибой) какво са правили вътре състезателите със състезателния материал - нямам идея! Респект!
На другия ден вятърът не обещаваше нищо особено и трябваше да гледам децата.
Тогава някъде осъзнах, че се е сформирала група за острова, а аз съм бляла баирите. Вечерта не можах да спа. Не знам вие кога получавате пристъпи на паника - при мен е когато някои заминават на Гьока, а аз оставам... На другия ден навих накак Матей и тръгнахме. За мен Гьока винаги е предизвикателство. Но както винаги ди струваше. И по повод на един пост от колега: болката долу ниско в кръста понякога се причинява от личен конфликт следствие липса на подкрепа от партньор. С други думи - чувство за безпомощност. някакъв изкаран вирус зимата ме удари в кръстъа точно там. Ходенето до острова ликвидира болката. Както и каквото и да е чувство за безпомощност.
Але-хоп!

[Юли]

Не може да нямаш и други болежки, нуждаещи се от лечение на острова

[dee]

Определено ще се намери нещо 

[dee]

Уикендът се класирах втора сред жените на клубната регата. На момичетата, които са започнали да се състезават на младини вече не им се занимава много. Но за мен това е нещо ново и не става въпрос само за сърфа. Може и да е криза на средната възраст. Може и да е по-добре, на човек да започне да му стиска по-късно отколкото никога. Важното е, че червената си свърши работата 

[Shaka]