Пътуването, мина добре
Първи Ивчо, после аз и Влади, по-късно и Спийди Гонзалес-Павката настигна кервана- забравил нещо, та се връщали с Марийката да го взимат
Докато карах се сетих, че съм си забравила и удължителя за мачтата, та се почнаха преждевремени молебени да ДУХА за МАЛКИ платна.
Пристигнахме на време за ферито в 9ч., но бяхме доста назад на опашката, та се качихме на следващия в 13ч. (кофти тръпка, щото докато висяхме лекинко раздухваше)
Ден първи-безветрие с много леки духалки, страховете започнаха да ни завладяват,чудото на което се надявахме нямаше изгледи да ни споходи
Ден втори-дигна леко вятъра за радост на учениците и за ужас на нетърпеливите сърф запалянковци. Започнаха да се чоплят нервно семки по плажа, заразлази се онази депресия и всеки тайно си мислеше за диня
Ден трети-пак духа курортаджийксата, аз не издържам и риговам 5.2та, добре че Влади има удължител за мачта, животоспасяващ приятел е той..ДАМ! Нося се като ладия лека и си ломотя, че съм луда и за кой ли дявол въобще трябваше да влизам във водата. Докато умувам позадуха леко и аз беж на фунията, но там слабарска работа, на връщане обаче дигна малко, узпях да се мушна в налъмките, но радостта ми трая 40сек. Следва падане и докато се усетиш вятъра обърнал и заминал по своя работа някъде...
Ден Сряда, очакваният вятър се появи, по прогноза знаехме че се задава, но пак мрънкахме защото го даваха слаба работа! Изненадата обаче беше изключително приятна, карах с 4.5 и то чудесно, голям кеф и “можело значи”. Влади беше с 5.1 Протече и снимачен сеанс на Нарцисите, всички се накаканизахме пред обективите, весела работа, то стойки, то крясъци и усмивки, въргаляне във водата, въобще фунията бръмна като кошер
Ден четвъртък, пак даде, пак малки латна, пак кеф и пак всички захилени като репи. Следобеда охлаби та излезнахме. Аз за себе си не помня да влезна и да забравя да излезна, но сега се случи точно това, а и готското беше, че врътнах два три пауърхалса, като в последната фаза пяуъра, малко липсваше.... Влади, разбира се, казва че това не е нищо и ‘айде пак да съм покажела...Лоша работа, аз опищях орталъка в изблик на радост, щото голяма мъка, а той “Давай пак, че нямало много пауър”
, ама нали е учител...трябва да се слуша, само се мрънка тихо и наум и т’ва е, ходиш да гониш вятъра, вееш се като гащи след платното докато не увиснеш в безтегловност и не потънеш като пирон тихомълком...
Същият ден имахме леко неразположение в лагера
, май се понатровихме с нещо, така и не разбрахме от какво, но определено ни потънаха гемиите. На следващия ден, понеже духаше на забавен каданс риговах, но като влезнах да карам оздравях хихииххи...лошото е докато влезнеш, после лесно...няма излизане
:o
В неделята всички тръгнаха нанякъде, повечето към Софийското равно поле, аз останах на острова и после към Истамбул. То голяма гадост да се кара кола там, всеки се вре, засича, бибитка, сякаш си в компютърна игра, тамън се справиш с един и друг се появи. Гот беше иначе, красиво, снимах доста, но гостоприемството на домакина се изразяваше в това постоянно да ни води да ядем и пием кафе или чай. Трудна работа, аз нали не съм много по яденето, та едно хапване ми стига, но следва преместване в друго заведение и следователно пак задължението да се яде..Лошава работа, ама яденето определено не ми понася като е в големи количества иначе оплаквания нямам само първокласни заведения и чудесна храна
Връщането в БГ беше бавно и мъчително, както казах висяхме 6ч.на границата, на втория час едино нахално Ауди се появи отнякъде и се пречна пред Малвината. Вътре 5 маймуни, тези на предните редове очевадно ТЪПИ и с празен поглед. Точно като на филм се развиха събитията, аз седя с черните очила зад волана, ама те дали ме и видяха, може би си мислеха, че колата е без шофьор...хахаххахааа
Спокойно тръгнаха да влизат пред мен (предреждачи гадни!), но форсирането на Малвината и шума стресна маймуната-шофьор
(очевадното тлъстото Ауди беше на голяма почит), последва полемика (българо-турска) която ще премълча, поради наложителната цензура. Докато се усетя на два пъти им се отворих и с клаксон и с ръмжене... Толкова кипнах
, че бях готова и за нещо по-сериозно. Малко след това, муцуните маймунски извадиха един тъпан от Аудито и шофьора облечен в черно костюмче от трико с грамадни надписи АРМАНИ, почна да дрънка фалшиво, докат от колата се носеха “омайните звуци”
на анадолско дембелхаане..Честно, това трябваше да го види Костурица за да го включи в следващия си филм.
На излизане от границата пред мен стана голяма катастрофа, точно на 1вия завой след нея, три коли така се нагънаха една в друга, че дори не се рзлетяха в различни посоки, останаха си така ънблок, само хората отвориха врати и изчезнаха настрани от страх да не избухнат колите... Аз уморена една такава, докато включа какво става и съм набила спирачките...Като минавах покрай колите беше доста зловеща катртинка-разтекъл се бензин,вода и какви ли не течности, гумите изскубнати, ламарините огънати до средата на купето... Мислех си, че малко да се бях разбързала да мина напред, можеше аз да съм едната от тези коли.
Прибирането към София беше без инциденти, спокойно и с размисли кога ли ще дойде средата на август + тогава дали ще духа както си трябва :idea:
:o
За всичко което съм пропуснала да спомена обърнете се към снимковия материал, той е достатъчно красноречив- кой и докъде е стигнал в карането и маймунджолъците хехехехехеееее
