И аз да се включа със закъснение...какво да се прави...човек се учи от грешките си
Въпросът е страхотен,дори по някакъв свой начин красив:) Всички пишем разни неща за случки,поговорки,книги,но всъщност никой от нас не може да даде точен отговор какво е сърфа в живота му
Дали всъщност той не е нашия живот?Дали тайно всеки един от нас не се е стремял към този момент цял живот за да забрави нещо...или просто да го преодолее...или пък да опита поредната адреналинска мания?
Започнах със сърфа съвсем случйно...оказа се,че не съм от най-запалените рибари и гледах всички манияци как препускаха като щурави по Искъра в адския вятър докато лежах по палатките и тогава се замислих какви хора са всъщност тези водни човеци и как може да излизат толкова усмихнати от бурята след като един час са се мъчили да се изправят и накрая идват с колата си да приберат оборудването метнато на първото късче земя до което са се докопали
И тогава реших,че това е нещо,което трябва да се опита...просто си казах,че това е моята роза под похлупак,която трябва да отгледам на собствената си планета
Получих най-невероятния подарък за 16я си рожден ден-стара Алфа тежаща 200 кила и платно от 20те,но бях толкова зареден с ентусиазъм,че дори не усещах мистерията на всичко,което се случва с мен
И до ден днешен не мога да забравя всички падания и нерви...всички мокри случки и неуспешни опити
И тогава...тогава дойде сутринта,в която просто нещо се промени вътре в мен..направи ме по-различен като човек просто:) Събудих се...за първи път видях изгрева вътре в себе си...почувствах го,поговорихме...майката натовари дъката и хукнахме към любимия гьол...влезнах...говорих с природата,чувах вятъра...виждах гората и конете на отсрещния бряг,всеки облак имаше собствено мнение и форма...аз бях нещо,защото свободата и въздуха нахлуваха в кръвта ми
По-късно усетих как съм се превърнал ден след ден в частица от нещо велико и огромно,в парченце от света,късче от истинската природа и тогава точно спрях да се опитвам да си обясня как се случват нещата,защото те просто се случват
Не знам дали ме разбрахте,но това е сърфа за мен,всичко...въздух,вятър,слънце,приятели...друг свят
Не знам до колко ме разбрахте,но не това ми беше целта
Исках просто за миг да се почувствам сред свои хора...да нарисувам боата и някой да ме разбере
Сърфа е начин на живот казват някой,но аз казвам,че това е просто начин да се научиш да обичаш истински и съкровено
П.П->>>>Понеже визирах страшно много "Малкият принц"(като любима книга) в поста си искам да кажа,че съм превърнал "Война на светлината" в мой своеобразен наръчник наживота
"Учителю,ами ако водата е прекаелно дълбока?Страх ме е"-така и не разбрах и до днес какво е имал в предвид Пабло,когато го е мислил това
ПОздрави на всички!!!