Съни, и аз така си мислех, но то друго се оказа
Относно ходенето до Weymouth:
В неделя тръгнах с идеята, че ще карам сърф на ново място, но се оказах във вихъра на ветроходно състезание, което се радваше на сериозна посещаемост
и освен мен имаше около 15 000 души в Weymouth. За каране на сърф и дума не можеше да става, но пък за това в малкото градче беше един голям празник. Всички пъб-ове бяха пълни, хората се веселяха по улиците, на площадчето имаше едни чичковци, която свиреха як рок, абе въобще фантастична гледка.
Градчето го препоръчвам горещо. Малки улички, уютни кръчмички, обстановка от 18-и век. Старото пристанище е направо магнетично.
За организацията на другарите ингилизяни да не говорим - на всяка крачка полиция, подвижни колички с безплатна вода, лекари, ръководители на пешеходното движение и безброй още позиции. Като реших да се връщам обратно, отидох да автогарата и чудейки се кое табло да погледна, буквално след секунда се явява някакъв младеж с въпроса дали може да ми помогне. Аз му казвам, че може, ама не виждам да разполага с кранче за бира
, а той любезно ми отговаря, че неговата роля в цялата олелия е да упътва хората на гарата. За две отрицателно време извади цялото разписание и ме ориентира перфектно за час и място за тръгване на автобуса. Абе, бЕла държава с високи цени.
Ето и три снимки, като качеството е доста кофти, защото са правени с телефон: