Започвам с това, че се решихме да опитаме пътуване до там без кола. Определено беше доста интересно преживяване
Избрахме да летим от Истанбул, защото отдавна не бяхме ходили там и искахме да го поразгледаме. Тръгнахме сутринта с първия автобус на Метро. В него трябваше да има свободно място между седалките, таблет с телевизия и филми за всеки пътник, безалкохолни напитки и Интернет. Е, последните две ги нямаше, но пътувахме доста комфортно. Хубаво е стюардесите да си знаят работата и да ни подготвят предварително за процедурите по границата, но ние попаднахме на ново момче, което още не беше съвсем наясно...
При влизане в Турция, всичкия багаж минава през малък рентген, като по летищата (молете се да няма много рейсове). Пътуването беше спокойно, по-голямата част прекарахме в гледане на филми или "блеехме" по местата покрай които преминавахме.
С приближаването на Истанбул взе да става все по-интересно. Виждаше се морето, курортни селища, огромни складове и магазини. На десетина километра преди града изведнъж всички спряха. Все едно някой беше сложил бариера на магистралата (де да беше). Оказа се, че това е НОРМАЛНОТО задръстване по това време
. Е няма такова пъплене! Освен, че повече от 10м не можеше да се мине наведнъж, но и отвсякъде в теб се врязват разни коли, рейсове и камионища на една боя разстояние. ДОБРЕ, ЧЕ НЕ БЯХМЕ С НАШАТА КОЛА!
След около час и половина стигнахме до кабинките за плащане на магистрална такса. Реших, че това е бил проблема и после всичко ще е наред. Да, ама не, задръстването продължи още половин час по същия начин. Най-интересното е, че аварийната лента беше празна. Това в БГ няма как да стане, там въпреки голямата лудница някак си водачите спазват правилата.
Привечер стигнахме до автогара Байрампаша, откъдето хванахме бусче до Таксим.
До тук проблеми с багажа нямаше. Бяхме взели само кайт оборудване, сърфове мислихме да наемем на място. Ако пътувахме със сърфове в рейса щяха да влязат в товарния сектор, но в бусчето не съм сигурен.
Бяхме взели хотел в близост до Таксим откъдето на следващия ден да хванем шатъл до летището. Полутахме се малко докато намерим хотела, даже излезнаха да ни посрещнат, че там са едни улички... Стаята беше просторна, имаше ТВ, хладилник и Интернет, обаче не бяхме изморени от пътуването и хукнахме навън. Всички магазини и заведения работеха, хапнахме в едно пред което се въртеше чеверме и продължихме нататък.
Имаше много чужденци, почти не се говореше турски, всичко светеше и беше празнично. Прибрахме се изтощени, но доволни от разходката. На следващия ден продължихме с обиколките в центъра, а вечерта взехме шатъл (огромен луксозен рейс) до летище Сабиха Гюкчен. ДОБРЕ, ЧЕ НЕ БЯХМЕ С НАШАТА КОЛА!
Отново преминахме през ада от коли (какви нерви имат тези шофьори не знам). ДОБРЕ, ЧЕ НЕ БЯХМЕ С НАШАТА КОЛА! По пътя за аерогарата преминахме през величествени и много красиви места. Почти нямаше сграда с "нормален" изглед, повечето бяха разчупени, осветени, асиметрични... Красота!
Рейса спря точно пред вратата на "заминаващи". Вътре минахме през рентген и вече бяхме в зоната на летището. Доста по-голямо от софийското е, но струва ми се, че това е нормално за целия този трафик през него. Въпреки, че не е пик сезон самолети излитаха и кацаха през не повече от минута. В тази зона имаше много магазини, цените бяха все още в лири и съвсем нормални (примерно малката вода е 2лири). След чекирането, където имахме сериозна разправия със служителката заради спортната екипировка, влезнахме в следващата зона.
Тук вече цените бяха "европейски"
.
Самолета, Боинг 737 излетя навреме, пътувахме спокойно и след около два часа кацнахме в Хургада.
Там преживяхме и първия шок с багажа. След като всички пътници си получиха куфарите на лентата, ние като бедни сирачета седяхме в ъгъла с прокрадващи се тежки мисли в главите...
15 минути по-късно вече бях вдигнал някакви служители на крака, които с голямо нежелание дойдоха да ни помогнат. Добре, че единия от тях беше по-наясно със ситуацията и направо взе да блъска и крещи пред някаква врата. След като обмениха реплики
с някой оттатък ни каза, че всичко е наред и след малко ще го донесат. Така и стана. Отдъхнахме си макар, че докато не се убедих, че всичко е вътре получих няколко мини инфарктчета. Така или иначе всичко беше наред, взехме си задължителната виза (25$) и излезнахме навън.
Там е добре да се правиш на Чък Норис и да си безкомпромисен с таксиджиите
. Сложих правилната физиономия и с твърд глас прекъснах всичките многоезични обяснения за 15$, 20$, че и нагоре такси за които щяха да ни откарат. Разбрахме се за 10$, което нас ни устройваше, явно и тях
. Шофьора беше младо момче на под 20, но караше внимателно и без проблеми ни закара до хотел AMC Royal.
Огромен за моите разбирания палат, фоайето беше като двор на училище, барове, ресторанти, басейн, стая като хол... Яката работа
. Легнахме за няколко часа в "легълцето" 200см на 250см, но към 8 часа ни събуди голяма гълчава. Народа се изнасяше към основния ресторант, така поне не се наложи да го търсим
.
Знах, че ще има шведска маса, но гледката надмина всичките ми очаквания. Това можеше да изхрани малък шведски град! Сигурно имаше поне 100 блюда, сервитьори, готвачи правещи нещо "наживо", питиета и мноооого руснаци. Шведи всъщност нямаше.
Хапнахме и право на спота. Навън духаше доста, предполагам някъде около 15м на поривите. Във водата нямаше никого, но вече се помпаха първите кайтове. Никой не влезе до 10ч, после изникнаха 15 чехи и словаци и като по сигнал се метнаха да карат.
Ние докато разопаковаме багажа и сглобим оборудването, стана обяд. Влезнахме с най-малкото което имаме и така до 15:15ч. Ама не защото вятъра свърши, ами защото можеше да се обядва само до 15:30
. Хапнахме набързо и пак във водата. Карахме до 17ч защото почна леко да се стъмва. Вятъра не спря и духаше цялата нощ. На следващия ден филма се пoвтори, но вече в сутрешната гълчава се включиха и китайци (ама много китайци). Не знам кога и защо са дошли, но като, че ли се опитваха да превземат Египет. Избягахме от тях на плажа, но те и там ни атакуваха. Чак във водата успяхме да им дръпнем
. До обяд Съни кара с 6м2, аз с 10-ка, след това не ставаше дори и за 13-ка.
Открихме, че в хотела има фитнес и тенис маса и след кратко споглеждане се почнаха турнирите. С малки паузи в които се класираха руснаци и китайци играхме до вечерта. После вечеря, бар, дискотека, аниматори ни забавляваха (добре, че говореха руски) и пак в легълцето.
Тоя цикъл със сутрешно каране с малък материал и следобедно със среден го правихме всичките дни с изключение на един през който духаше само 5-6м и въобще не ни изкуши.
Водата първите 500м е зелена, после след коралова ивица става синя и накрая в далечината тъмно-синя с ясно изразени големи вълни. Вятъра духа странично, като понякога се обръща леко и от морето. Относително стабилен, на големи пориви от по 5 минути (от леко овър, до леко слабо). Заради плиткото, мястото е перфектно за учене. Правиш нещо, падаш, ставаш и вадиш кайта стъпил здраво на дъното. Учениците тръгват с дъска до няколко дни.
Място не става за уиндсърф или ако става е само при прилив. Тогава дълбочината на лагуната е около 150см, при отлив обаче стига до 20см! Да беше чисто пясъчно дъно всичко щеше да е наред, но освен зоните с много корали (които се знаят), имаше и пръснати тук там единични бройки. Трябва да се кара с боти и по възможност с дълъг неопрен заради тях. Някъде другаде из Хургада има подходящи за сърф спотове, миналия път не бяхме в лагуна и и се караше много добре, но не помня мястото.
Водата по това време е 21гр, въздуха варираше между 18 и 24, като на моменти навън беше доста хладно.
Момчетата от училището ни помагаха при вдигането и свалянето на кайтовете, имат компресор, шезлонги и тревичка за разпъване на екипировката.
Ако игнорираме хилядите шумни китайци, които минаваха всеки ден през хотела, престоя ни беше страхотен. Вятър имаше повече от очакването и прогнозата, местните се стараеха по всякакъв начин да ни угаждат, всеки ден ни правеха различни фигури в стаята, нямаше много пияни руснаци, изобщо ПРИКАЗКА
.
На връщане поръчахме такси от хотела и след кратко Норисчество отново ни закараха за 10$ до летището.
Полета беше спокоен, имаше леко закъснение и като, че ли пътувахме по-дълго отколкото на идване... абе просто не ни се тръгваше
.
В Истанбул преминахме по обратния ред. Задръстванията в тази посоко бяха по-малки, но отново големи. Ако случайно съм забравил да кажа, в никакъв случай да не се влиза там с кола
. Рейса на връщане се движеше по разсписание и ни остави почти до в къщи.
Докато пиша за това, вече се ослушваме за следващото пътешествие... с кола