Текста е копиран от dnes.bg, накараме да се замисля сериозно над въпроса
Населението е деструктурирано. Освен това, както казват банкерите, върху целия народ е приложено "креативно деструктуриране". Което в превод означава ограбване, и с ограбеното е създаден частен капитал.
А че става дума именно за това, личи много ясно от минималните изисквания, записани в "Хартата за правата на човека", която лежи в основите и на българската конституция, и на Лисабонската стратегия на ЕС. А те са:
- "Жизненият минимум" (гладуването) е 211 лв. - За физически геноцид!
- "Социалния минимум" е 634 лв. - За социален геноцид!!
- "Издръжката на едно дете" е 370 лв. - При по-малко се извършва национален геноцид - децата възпроизвеждат нацията!!!...
- Минималната издръжка на четиричленно семейство е 2008 лв., а средната заплата е... само 640 лв.
Родните реалности обаче са други:
Семейният доход е 1280 лв., при „средна заплата" по 320 лв., което е по-малко дори от издръжката за едно дете.
70 на сто от работещите (1.8 милиона) и техните деца са „Социални аутсайдери", което прави около 5 милиона.
Към това число непременно трябва да прибавим и 90 процента от родните пенсионери - някъде около 1.6 милиона.
И истината, която лъсва, е жестока:
6.6 милиона от българското население са „Социални аутсайдери".
Да не забравяме и около 0.5 милиона души, живеещи с доходи под „Границата на глада" от 211 лв. (границата на убиване чрез глад, както в концлагерите).
Или общо 7.1 милиона българи са жертва на системен геноцид!
Изводът е, че в България живеят „Нормално" около 0.3-0.5 милиона души, което е грубо потъпкване на „Хартата за правата на човека", чийто член 25 гласи:
"Всеки има правото на жизнен стандарт, който да осигурява на него и семейството му здраве и благополучие, включително прехрана, дрехи, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални услуги, както и правото на сигурност в случай на безработица, болест, инвалидност или овдовяване, при старост, както и при други по-нататъшни загуби на средствата за издръжка, по независещи от него обстоятелства.
Майките и децата имат право на особена социална помощ и подкрепа."
И въпреки че сме подложени на системен геноцид, в България подобни събития, каквито взеха да стават по света - недоволстват огромни маси от възмутени,огорчени, притиснати, протестиращи хора, както виждаме, няма.
Страничен човек ще остане с впечатлението, че тук всичко ни е наред!
Впрочем, същото твърди и любимият на половината (а може би и на по-малко) българи министър-председател на „острова на стабилността" Бойко Борисов, който за пореден път най-отговорно заяви - онези, нека си палят държавите, ние тук работим!
И тъй като населението мълчи и е бездушно, явно на повечето българи много ни харесва как ги дерат топлофикациите, мобилните оператори, енергоразпределителните и водните дружества, държавата, чиновниците, партиите, данъчните, олигарсите.
В същото време, подтикнати от същия този убийствен, вонящ „живот", други българи са склонни за дребно нещо да убиват, трети вече от невиждане на изход се самоубиват, четвърти емигрират, а пети тръгват по безславния път на подлоги на мафията.
С две думи, роди се поредният български феномен - превиваме гръбнаците си повече, отколкото биологията твърди, че може. И то все в името на оцеляването...