Миналата седмица направихме голяяяяма обиколка в търсене на подходящи места за каране в северната част на Турция и южната на Гърция.
Започнахме традиционно от Гьокчеада с инфарктно каране до ферито, защото бяхме забравили за часовата разлика
. Както и да е, хванахме го
Там имахме три уникални дни със североизточен вятър. Времето - хубаво, вятър - достатъчно, компанията - страхотна
. За четвъртия ден нямаше особена надежда за вятър и след сутрешното каране се изнесохме към Сарос.
Очакванията ни бяха за силен южен вятър за около седмица. Още първият ден ни показа, че не може много да му се вярва
, все пак карахме много добре, но на вятър 8-10м/с. След лекото разочарование, нещата после се пооправиха. Два дни добър вятър, като втория беше страшно поривисто. През петнайсетина минути се сменяше между 8-10 и 10-14, а на някои пориви и повече. Завършихме деня с много риба в близката кръчмичка, че да пооправим ококорените си от поривите очи
Оттам отидохме до Шаркьой (Şarköy), където обикаляхме доста приятното градче. Над нас прелетяха няколко "ухилени" изтребителя, като на острова. Вятъра там беше по-слаб и не ставаше за забавления, затова отидохме на Erikli, югозападно от Кешан. Пътят до там беше доста живописен, но в самото населено място все едно попаднахме в епизод от "Живите мъртви". Освен една жандармеристка кола и двама туристи, които ни наблюдаваха с интерес, не срещнахме нищо движещо се
. Вятъра влезе към обяд (пак само 8-10м/с.), като навътре успя да направи вълна малко над метър и относително тежък прибой покрай брега.
В петък отидохме на "прасетата", защото прогнозата за там беше най-силна. За съжаление каквото духаше се издуха до към 14ч и после не ставаше за каране. За неделя имаше добри изгледи за каране на Александрополис, но за да не "проспим" съботота в мързелуване решихме, че ще е добре да се поразходим до Измир.
Думата факир вероятно произлиза от капитан на турски кораб. На Дарданелите се разминавахме на една боя разстояние от съседните кораби. Някои от тях бяха огромни
От пролетта не бяхме посещавали азиатската част и бяхме приятно изненадани от развитието ѝ. Пътищата се поддържат чисти, работи се по тях денонощно, населените места са оживени, а хората изглеждат доволни от живота, сладкарничките пълни... съответно и ние доволни
Прави ми впечатление, че за разлика от Гьока, тук има много на брой пътни знаци, но както и там - никой не ги спазва
. Много често имах коли в насрещното (еднопосочно) и докато не започнах и аз да карам така ме гледаха като изкопаемо. Накрая, даже и навигацията (престраших се да ползвам Гугъл), на два пъти ме вкара в забранени улици, явно много добре знае къде се намирам и, че искам да изглеждам "в час"
.
Досега не бяхме ходили в Айвалък и околието - много ни хареса. Големи плажове, паркове, заведения, хотелчета, мостове, пристанища с яхти... все едно си в Монако
. Пътят към Измир пресича целият огромен залив и има по три ленти във всяка посока. Явно за да се ограничи скоростта изкуствено, имаше светофари през километър и някак си всичките светеха в червено
.
Прекахарме си отлично в събота и неделя (хапнахме
), обиколихме много интересни и красиви места и след обяд се изстреляхме към Александрото.
На връщане ни щракнаха два пъти със стационарни камери, че или пак се бяхме поразбързали или искаха да снимат новото ни Суби
. Все още чакаме честитките, засега не са отразени в тяхната система
.
Към обяд на гръцкия спот ни чакаха към 15 човека
, все едно беше поредният летен ден... Вятъра се позасили, вдигна за кратко към 12м/с и след час спря. Точно се чудихме какво се случва, когато пак се позасили и после пак спря и после пак и пак... Целият ден беше на големи талази, с тридесет минутни почивки. Не беше толкова топло, колкото в Турция, но пък беше забавно с тези пресекулки. Накрая поизлезнаха вълнички и взеха да преливат на "паркинга". Леко полеко се заприбирахме, едни доволни, други не. Познайте ние от кои бяхме
