Ти се смей ама на мен неми беше смешно. представи си че летиш със 70 км/ч
към камък всчко е на забавен каданс, леко замъглено по краищата усещаш как
няма нищо твърдо под теб. Мислиш си само каде съм и какво правя токлоз високо
във въздуха и какво подяволите прави този камък там, ама хич нему е работа там
да беш се мръднал поне леко в ляво , сега несериозна работа аз карам там а той
сеизпонал като първия дирибей да ми пречи само. После се замислих дали заключих
входната врата. Накрая се опомних и продължих да псувам камъка. Данебида баща му
да е редил това трасе че се е изтъпанчил насред нищото, нестига че вятъра е навял
едни непрестанни бабуни ами самот той ми липсваше. Е опомних се ама времто си
течеше все толкоз бавно и се замислих защо ли. Странно ми беше все разправят
че точно преди да ти се счупи главата ти се повтаря живота , никой нищо не е казал
за забавяне на време, ама кат се замисли човек , нетрябва да се слуша човек който
ти казва че точно преди да е умрял е видял бяла светлина и живота му минал наново
пред очите, щот той дефакто не е умрял и незнае какво е. Та да се върнем на
летящото ми тяло , та то си летеше на забавен кадър. предстаете си жълто черна
топка да се шуска във въздуха със опулена физеономия е така съм изглждал сигурно
та направх бързото решение , е бързо бързо незнам колко бързо при това забавено
време ще ви излъжа с точност но може би до няколко нано секунди
май
Та идеята беше да се наклоня леко напред та да падна на кант за да може "уж "
по теория борда да завие леко" ама всичко на теория е много лесно да се каже"
Абе както и да е нямаше много забаено време за пилеене та реших че ще направя това
(забавено забавено ама камъка се приближаваше доста бързо). борда ми докосна земята.
и ко да стане нали сте гледали филмите точно като колата която лети във въздуха , тая
кола дето камератасе върти около нея , точно тази кола. като докосне земята и изведнъж
времето започва да се забързва. Еми при мен си беше точно така. Борда докосна земята
и времето изведнъж фръкна , та едвам го настигнах де сигурно съм се подмладил с няколко
секунди
. Та Падам аз вече забързан и всичко върви перфектно борда съвсем леко зави
и аз радосен и щастлив си викам отървах се ама още съм на коколо 2 м от него ама вече вървя
леко към 15 градуса от посокато която щеше да ме забучи дирекно в него. Абе накратко
в радоса си изпуснах борда (Венелин казва че ските немогат да се "изпуснат", ама аз направих
всичко възможно да се забия на другиякант) та пак литнах ама тоя път картинката беше
по интересна.Паднах си наглава и тяквато ми е празна само чух едно "дрънннн", като празна
тенджера. Накратко аз виждах сняг,небе,сняг,небе,сняг небе и т.н схванахте как стоят
нещата , а в главата ми беше само "моля те не в камъка , моля те не в камъка , я камък"
камъка прелятя покрай мен или аз покрай него , така и още несъм усановил. Но знам,че
вече си мислех " моля те не в другия камък , моля те не в другия камък, я другия камък"
Минах и друг камък който правише компания на първия и може би след 4 метра спрях, обърнах
се по гръб и застоях така и си мислех , "я колко са хубави облаците". Позабавлявах се де
живота никога не е бил толкоз цветен, и хубав и никога несъм се наслаждавал тъй наоблаците
Е това небеше нищо , най-шокиащото беше когато момчетата с който карах дойдоа при мен
и се хилиха като дебили и казваха колко забавно съм падал. ГОЛЯМА ЗАБАВА ПАДНА ,честно ви казвам
направо докато падах неспрях да се хиля и да си разказвамвицове, хилих се докато неми спря
сърцето , ха ха х а няма що
хайде Венелине свършвай за днес и да ходим на по кола за мен бира за теб и захо и всички
мисля че е време за сбирка. Да се поразказваме на кой му е по-голяма ... дъската
ма май е по модерно да се разправяме на кой му е по-малка дъската, ех !