Такааа... Първо да ви кажа как открих Захо, пък после всеки да си прави изводите кой е "дядо" и кой - не.
Значи качих се аз позакъснял към 10:30 и гледам - тук Захо, там Захо, няма го. Качвам се на лифта. Правя едно спускане, правя второ и гледам по пистата. Един-два пъти между дърветата виждам как прелита една фигура с черен борд, ама докато разбера дали е Захо или не, фигурата изчезва. На третия път, след прелитане в долната част, си викам: "Щом тъй лети, сигурно е Захо." Слязох на горната станция и изчаках. Захо беше. Друг тъй по пистата не летеше.
Аз направих последно спускане към 2 часа. Тогава вече цялата писта беше тотална киша (не просто лепило за тапети) и с моите ретроградни летви работата започна да става неконтролируема.
Преди това, към 1 ч., отскочих до Романския с намерение да покарам на Черни връх. Не бях се качвал на тоя лифт от 96-та година. По онова време явно не съм имал нищо против да се возя на офлюх, ама сега явно не ме сдържа. Е, тогава бях студент като Ант и се чууууудех по цял ден какво да правя
. (Всъщност, по-рано звъннах на Ант, за да видя дали не е в района, ама явно не е бил.)
Направих общо две спускания по синята писта и се върнах на Лалето. Черни връх не работеше. "Синята" беше твърда и се караше приятно чак до междинната станция на Романския, но неприязънта ми към офлюхната перспектива надделя. Освен това плъзнаха и много "роботчета".
Прибирам се, значи, вкъщи много щастлив, но... Съседите отсреща правят ремонт с резачки. Олигофренът от долния етаж дудне на жена си, а тя му врещи. Коридорът ми смърди на фасове щото "майсторите" на отсрещните съседи пушат на етажа. Абе въобще...
В резултат едва чакам да стане утре, за да се махна и да се кача пак горе (другата опция е да отида на работа извънредно).
Утре, обаче, мисля да отида рано и да карам до обяд като брат Захо. Той явно е открил кога свещеният обред е най-благотворен.