"Я телефон"Такам ... откаде да започна, хубав ден беше събота и петък много каране много сняг
доста се чудих дали въобще да ходя и днес да карам, но Зент и една мадама казаха
"нети е позволено да неходиш" (мадамата го каза , ма и Зент е на това мнение)
Те понеже са роднини
и по душа и по семейство ... та 7 часа отивам да взема мадамата
Зент ще си се качв а с тяхните както винаги. Трудно се става в 0615 в неделя при все
че си си легнал в 1 30 (+ 1 час
) И си карал предния ден на Боровец и ти си карал
колата на там и обратно, освен всичко това си имал 38 и кусур температура през ноща
е все пак станах в 0625(10 мин се борих със умората налегнала тялото ми , но след като
си припомних с кого ще карам част от силата ми се възвърна. Взех момичето и сестра и
и се качихме нагоре подраних с около 30 мин за тъй наречената среща на "Шаро " ако несе
лъжа Зент може да каже със сигурност. Тя е около 0800 в хижа алеко и мисля че е наречена
така от самия Пешо (AcidDrop/бивш вече
). Опааа пропуснах нещомного хубаво, значи
с тов аместене на времето ми беше много гадно но в момента като се качих насред Витоша
точно на панорамния завой и сълнцето започна да изгрява, напоследък е модено да се
казва "овисна ми мандигулата" , ама действително голям кеф изпитах (аз много си обичам
изгревите и залезите
Е качихме се горе хапнахме пиинахме чайче като се събрахме всички
и се изпонахме на Лале 1 точно като го пуснаха. Тоя път си носих Студентската книжка
и никой неми се кара
че и Венелин го нямаше та нямаше кой да умилостиви лелката
още с първото пускане със зент се забихме през най-дяснаата меча поляна беше много хубаво
само че докато се върнем пак налале мина време че леко се оплетохме в гората. След
2, 3 спускания на Лале станаха много хора и тамън се чудихме какво да правим и те взеха че
пуснаха Лале 2
Ние със Иван(Зент) като го гледахме изорано доста ама си викам еко пък толкоз
качваме се нагоре и си харесахме много готин склон който никой небеше пускал,направо красота
малко стръмен ама поне имаше непипнат сняг там :)Ама там едни приятели ни прекараха веднага
в дясно дясно чаааак до лавината а даже над нея та там беше много хубаво макар и леко изорано
пуснахме лавината и с иван решихме да се качваме пак нагоре за да си пуснем нащо склонче.
Мадаматапрез това времебеше на Лале 1
май малко ми се разсърди и то с право де ама и мина
бързо хубава черта
Та склончето да ви кажа честно доста отвесно си беше ама доста
даже
прекалено
ама аз къвто съмлуд и хич неми пука. Зент мина първи , ама той кара много много
хубаво . Мина си го перфектно и бях аз наред пускам се аз и едн завой хубаво втори хубаво пак
(не както ми се искаше ама много хубаво) 3-ти и 4-ти пак добре, обаче се засвятках много много
изведнъж съвсем леко натиснах напред и борда ми се заби в тежкия сняг и като се почна едно
върене едно чудо. Първото салто Зент каза че съм го направил изцяло във въздуха, другите буквално
само виждам жълтата ми грейка и сняг и после небе и така доста дълго време си се въртях.
Излагация голяма ама много голяма
Мрън трябваше да си го пусна хубаво ама то и без падане
неможе. Та казах си че няма как качвам се пак и ще о спусна перфектно
Качваме се пак нагоре
с иван и наще приятели който снимаха , та може и снимки да кача по-късно и та сестрата на Зент
Едно малко Зузу на приятелите дъщеричката, мадамата и сестра и
. Ние със Иван си отцепихме
напред и им казахме че ще чакаме на склона . и както си се кефихме и карахме между морените
ама бя бързо Иван изведнъж извика
"я телефон"(оцветявам го за да знае ще
видите кой малко по-нататък в разказа, че да нему е леко дълъг разказа ми и да се откаже да го чете)
та извика си човека я телефон , незнам как го видя със тая скорост и това че се гледаме как караме
и кархме много близко един до друг ама успя човека . Върна се и го взе . Смешшна работа казахме
си че долу ще се опитаме да се обадим на някой
. Сложихме го в джопчето и към склона. Събрахме
се там всички общо везето пак се пуснахме всичко си мина почти перфектно освен като изключим че
Иван , аз , Мадамата и сестра и се пречукахме , като мисля че Сестрата падна най лоо и се въргаля
доста време надолу като едната и ска я изпревари на половината път :)Е разбира се Зент каза "Хриси
никога няма да минеш пребиването на Kалин тъй че неси прави опити "
Та дотук добре пуснахме
се пак надолу качихме се пак . Докато се качвахме се опитахме да звъннем обаче нямаше връзка
Гледаш елефончето самсунг мидичка с огледалце отпред. И Иван каза туй трябва да е на някоя мадама
(след малко ще се посмеем на това му заключение ) и се пробва пак да звънне но нищо никаква връзка
е започна да го гледа и разглежда на кого е званял да пробва друг телефон а през това време сестра му
вика това трябва да е на някое момиченце, а аз викам по-скоро с тея имена в адресбука е майка му на
момиченцето
и изведнъж иван вика " Я Калин" и аз си мисля че някъф друг Калин , ех адаш ала бала
и после вика"Тази ти има телефона" (все още си помислихме че е жена), гледам как ме е записал
Калин Ант Дреам въх значи трябва да е от някой форум
женски по скоро да е от съни и стоя и мисля
"абе това да не е на Съни телефона, Иван даде идеята да не е на Захо телефона
имаше там някака
идея ама несе сещам сега. Та чудя се как ще го откирем кой е като нито има връзка нито нищо , взимам
аз телефона и гледам че съм му в пропуснатите повиквания , значи съм му звънял и пак си викам това е
Съни щото вчера вечерта и се обадихме(Иван и се обади да я пита кога затваря че отчаяно търсихме
подарък) Но викам що в пропуснати, като тя му вдигна
после загледах дата и часа и гледа 23 в 9 часа
въх ко па туй ние на Съни се обадихме на 24 към 1900. А тоя телефон ми е адски познат ама адски щото
си спомням как напоследък се зблъсках с тъпото разположение на бутона "C"(clear) ма наистина на
много тъпо място е сложен , та седя и се удя окаде го имам това чувство че тоя телефон ми е познат:?
Взимам аз моя телефон и гледам на кой съм звънял на 23 от 9 часа. И изведнъж стоя гледам струвам
пише ми Zaho направо си умрях да се хиля. Няма такъв късмет , тогава се сетих че в петък Захо ми даде
телефона си да си запиша името записах го и доста време му се чудих колко тъпо миу е сложен бутона "C"
но действително няма толкова голям късмет . Телефона на Захо е сребрист много малък незнам как
Иван го е видял незнам въобще как ние попаднахме точно от там да минем , но това ако не е някакакъв
страхотен късмет
Просто смяхме се с Иван доста дълго време. Съдбата е сложно нещо.
Та от там
слезнахме и отидохме да караме на Боби и Спас кадето беше много готино ние със Зент пускахме една
голяма скала скачахме от нея. Зент го правееше добре ма аз нещо неможех да се засиля правилно и
неотскачах далеч. а то скалата беше на поне 3 м от снега , много голямо аз първич път си викам въй
какво е това бре, докато падах надолу :)съответно на едното скачане от скалата аз паднах след следващия
завой и пак си правих салта. После с Ивани компания отидохме да пускаме еднонавята кузирка която също
беше бая високичка. И заваля сняг а и аз почувствах как тялото ми се сети че съм болен , а до тогава се
чувствах перфектно. Прибрахме се до Алеко пихме хапнахме пак и към 1500 си тръгнахме като оставихме
да вали сняг , та за нощно тея дни ще е просото перфектно
Като се прибрах на телефона на Захо се прати смс гласящ "ако сте намерили ала бала .. ще получите
възнаграждение " Ми Захо говори с Иван мисля че една кола