И аз за дам един отчет... докато ми се изпекат филийките за вечеря
Значи такаааааа... Днес падах доста, ОК? Туй като начало.
Преди това...
Към 11 ч изтървах Шмит на Лукойл и се засилих към ихтиманско самостоятелно. Естествено, загубих се из паланките въпреки инструкциите на Марино и на Шмит (по телефона).
Когато намерих спота - народа вече се беше събрал. Имаше 20-на сърфа и 5-6 кайта. Беше почнало да раздухва. Чудесно. В един момент по пътя ми светва, че съм си забравил трапеца.
Тъпо. Добре, че бяха Excite и Shmit да ми дадат на заем, та да покарам.
Та значи отивам, ригвам 6,5. Друго не бях взел. Бравос. Към 1 ч започна да раздухва. Шмит, който беше дошъл да си поговорим, хукна да кара. Аз влязох с трапеца на Excite, който си почиваше (ми като кара със 7,5 на тоя зор така е
).
Влизам! Газ!!! И пляс!!!! То едни пориви, едно чудо...
По едно време излязоха и вълни. Брех! Взеха да прелитат едни с петици покрай мене (докато бях направил един "пляс")... "Бързо да излизам," викам си. "Тя тежка стана работата за 6,5 на поривите."
Както отбелязах, бях с трапеца на Excite и благодарени на него регистрирах разкошна човка. Прааааас! Без поражения!
А по това време самият Excite предвидливо учеше воден старт до брега. Предвидлив и мъдър човек е Excite.
Излязох. "Ще почакам да падне," викам си. Еми чакам аз, а който има петица си кара. Ама пак ви казвам - пориви, вълни... Excite мери с ветромера - в един момент вдига над 8 м/с., после пада на 4-5...
Към 4 часа вятърът падна и пак се засилих да влизам. Голяма грешка. (Тоя път с трапец ме снабди Шмит.
Благодаря на него и на момчето, на което беше трапеца.)
Влязох и се засвятках...
Дъъъълъг гигел. Скок-подскок! Урааа! Обаче някъде близо до отсрещния бряг - порив и пляс! И вятърът пак засили. Бая. Тръгвам на обратно. По едно време пак - пляс! Тръгвам да вадя ряпата и хоп - скъса ми са старт-шкота. Баф маа му! Връзвам аз едни келяви възелчета насред океана... Нищо не става.
"Ше изляза тука на брега и после ше бутам до спота." Излизам аз на едно местенце - баш при една рода роми. Батка с шекмбе, жена с розов бански и неопределен брой чавета - всички шляпат и се кефят. Пък то е една тиня... "Колега, до другия край на язовира стигаш ли с туй?" вика рома и сочи мат'ряла, пък чаветата се пулят. Аз кво да му кажа? "Ми стигам, ма като ми се късат въжетата идвам при вас."
Излизам на брега и гледам един друг колега и той се носи нещастен в тинята - строшил гик. Чаветата - в потрес. Разглобявам аз анджакламите. Ветрилото - на брега, а дъската - на рамо и бегом по асфалта към спота. Ей го де е - има-няма 300 метра. "Ше пазите ли платното, бе?" викам на чаветата. "Да, да!!!"
Та значи занесох дъската, после се върнах. Разглобих ветрилото. И него занесох обратно. Туй беше. Повече не посмях да вляза, въпреки че към 6 ч. поривите паднаха и изглеждаше приятно. Вече не ме държаха ръчичките.
В заключение - готино беше и още веднъж благодаря на Excite и Shmit за трапците, както и на Венци за съветите
Сега отивам да хапна филийките, че умирам от глад
