Този сезон беше отбелязан с две ходения на острова
. Паузата между двете беше продиктувана от липса на прогноза за духавица.
Докато се чакаше да задуха дните протичаха така:
ставане
,
миене на зъби
,
пускане на компа
,
пускане на музика
,
зареждане сайтовете на уиндгуру и ноаа
(докато се чака цари лека нервност и нескрито напрежение
)....
Процедурата вечер, независимо от часа, се повтаря едно към едно, но в обратен ред и ставането замествте с думата лягане
Затова пък докато бях на острова се скъса да духа! И двата пъти заминахме на прогноза, и двата пъти се разпрахме като гащи от каране...
Имаше дни в които след събуждане, очи тъмнеят, глава се люшка, а ръцете се усещат като баници големи...
( всякакви асоциации за хора наквасени с алкохол в този случай са категорично неверни, диагнозата беше пресилване, а замайването дойде от свръх доза адреналин...)
Първото ходене от 10 дена, освен много вятър, даде и два дена почивка, на който май се радвахме...не помня да си призная
. Може би все пак съм била леко нервна в края на тези бевъздушни дни, но всичко си идваше на мястото на сутринта, когато задухваше отново
.
Второто ходене изкарах 16 дена, успешното захождане за дъг джайб се разви в успешно завършване на същия. С още няколко маймунджолъци посвикнах и ги правя без да се замислям особено, голям кеф и краста са т’ва маймунджолъците, като потръгне нещо, няма свършване, положението все е яко незадоволено и трябва ОЩЕ ОЩЕ ОЩЕ
.
За първи път обаче на острова ставам свидетел за такова струпване на сърфисти, особено около 6ти септември, освен сърфисти се изсипаха и несърфисти с техните семейства...какво що и как няма да коментирам, но просто не вярвах на очите си какво се случваше. Да не говорим, че се стигна и до потрес, в ситуацията в която, аха да ни се влезе в палатките (то бива желание за близост и общуване, ама чак пък толкова
...) с обяснението „ами не може да ни духа палатката,че ще се скъса, трябва да сме на завет”, после пък се наслушахме на псувни, че няма топла вода, че хладилника е общ, но капака беше „ що тоя шибан вятър не вземе да спре накрая”
....
Моето обръщение:
Мили хора, не очаквайте острова да реши проблемите ви, той не е подходящ за лежерен риболов, той не може да накара детето ви да спре да се дере, нито пък ще изстуди топлата ви бира... Моля, проявете търпимост към острова, така както той е търпим към вас и ако сте човек на който не му пука за нищо, включително и за прогнозата, то острова не е мястото за вашите лайна!
Като цяло, добра година беше, дай боже догодина по-добра и напредничава