Републиканското по формула

[Sunny]

За съжаление за сетен път се убедихме колко е зле положението с това състезание. Трябваше да започне в 13ч. в събота, но когато отидохме на обяд, то още не беше почнало. Хората висяха около 2-3-4ч. във водата и замръзнаха Вятърът беше доста подходяш около 8м/с. Много трудно се влиза от мястото което бяха избрали за състезанието - между един мостик и бетонна стена и вятърът те свлича право в мостика, а ако плуваш отиваш на добро място, но ако не успееш да тръгнеш веднага отиваш право в бетонната стена. Моите уважения и почитание към Пепа Мавродиева, която е едно много много слабичко момиченце, което има смелостта да влезе с 10 квадрата и караше наравно с мъжете
Мисля, че Джими се отказа завинаги от това съсетзание, а това му беше първото. Марино също беше през цялото време във водата, поне покараха, докато имаше вятър. Събраха ги най-после на старта и ги държаха около 20 минути да се клатушкат с огромните платна. Когато дадоха старт, вятърът беше вече драстично паднал и се проведе 1 гонка и после трудно прибиране.
На втория ден всички си тръгнаха, имаше вятър около 12-13 м/с и големи вълни. Във водата имаше 2 сърфа, другите 2 бедстваха, единия със счупена мачта, другия от неумение.
Нямаше абсолютно никакви зрители и като е ли нямаше защо да има за съжаление.
Не мисля, че пак бих отишла да гледам.

[Юли]

Да организацията нещо не беше на ниво, нямаше никакво медийно присъствие, заливът поне според мен не беше никак подходящ за тази посока на вятъра и гонките трябваше да се провеждат доста навътре, нямаше и нищо сгряващо за момчетата (и момичетата) които няколко часа бяха във водата.
Хубавото в цялата работа е, че имаше нови участници както и Петър Йовчев който явно се е възстановил от катастрофата.

[lukcheto]

Ето такива провали според мен отдръпват хората от спорта и не мисля, че твърдението ми е преувеличено. Моментът е чисто психологически, запалените, но неопитали да практикуват спорта след като видят подобен "ентусиазъм" няма и да помислят да се занимават...
Помня на Алачати, едно от първите ми ходения в Турция, присъствах на местно състезание, тогава и Мони и Стефчо и Наката участваха... Беше яко хъс, яка гонитба, помня че турчина Кемал тогава откъсна всички с една обиколка преднина, а вятър като по чудо точно този ден нямаше, Кемал караше с 8 или 10ка... разказвам всичко това защото, след като гледах това състезание се ентусиазирах да карам до несвяст.... Организацията си беше чудесна, хем не ставаше въпрос за Републиканско състезание... Винаги ми е мъчно когато се демонстрира подобно неуважение и игнориране на ентусиазма на участнците... Всъщност участниците правят състезанието интересно, не органзаторите, но когато организаторите се "постараят" да "сломят" това желание и хъс тогава нещата изглеждат безнадеждни....