Ето случка:
Токущо съм си купила първата дъска ХайФлай, не нова, но за мен първата МОЯ дъска,тогава беше 600 марки, едва ги бях събрала, но не това е важното в случая... Отиваме на Искъра голяма компания! Имах приятелка която на думи страшна сърфистка, въобще до каквото не се е докоснала поне веднъж само това не е правила... Голямо говорене и самонадеяност, голямо нещо, ама аз нали свикнала, не и обръщам внимание, разликата беше, че "шумоленето" и за това колко е велика в случая засилено, 'щото с ново гадже (и той с нас)...
И така, следобяда излиза вятър, ама чуден, аз скачам риговам и аха да се изстрелям, при което ТЯ идва и пита: "може ли да ти опитам дъската"
Дъската фън, тя се качвала два пъти на грамадните алфи
Казвам и спокойно, че ще и е трудно, че дъската е малка, ама тя не та не, упорства.. Е, дадох и
! При което се започнаха яко чупки пред гажето и демонстрации на брега...хахаххааа, лелей сега като се сещам се смея с глас.. Както и да е, при първото (и последно) вдигане на платното приятелката отплава навътреееее... Цопна и дотам, почнаха се напъни за връщане, ама не би, вятъра усили и положението стана падане-ставане, мъка за вадене на платното...
Накрая, доплувах до нея, оставих я да се прибира с плуване и аз си прибрах инвентара... На брега, гледам дупка в дъската-големичка, явно при някои от шамаросванията, напрао щях да се
.... А приателката ми мила, погледна захили се и каза: "нищо и няма бре" и така си ме и заряза да се оправям...
След този случай, не си позволявам да поискам ничия дъска, нито давам моята, с малки изключения за няколко тегела може би и то на хора които знам как карат... Угризения нямам никакви, защото знам как не карах сума време за да събера пари за ремонт на тогавашната ми нова дъска..
В случая не знам това "приятел в нужда се познава" дали е меродавно...
ПП Сега с новата метла, просто абсурд да я предоставя на някой докато не и се изкефя на макс....
Въпросът принципно е деликатен да, но когато се стигне до НЕКАРАНЕ заради самонадеяността на приятел