Значи сме били нападнати фронтално! Така като гледам... се е карало навсякъде! Аз се опитах.. барабар Петко с мъжете
, ама едвам се прибрах... и после гледах... наистина последните излязоха след залез...
Да, май навсякъде се е карало
.
Аз в 18:20 както си цъках на компютъра и тъкмо бях написал, че нещо го няма вятъра, и гледам тополите взеха да беснеят. Разбрах, че момента е дошъл и всъщност вече закъснявам... Както си бях натоварен от каръшкото море се изстрелях за язовира, на 10-ата минута се чудех 6.2 или 7.5 да ригвам. Ригнах 7.5 и тогава разбрах, че неопрена е останал в нас. Оставям всичко така, и беж към нас. Към 19:00ч вече нагазвам вътре и почвам да глисирам. Така около час и половина, като на третия пореден "плаващ" тегел, "слизам" надолу вече към колата, решавайки че това всъщност беше карането.... То се и попритъмни. И както си пускам общо взето едвам събирайки вятър, изведнъж гледам - нещо приближава ОТТАМ... На момента се озовах в налъмите и като взе да ме кърши, а аз да се запъвам, платното плющи...
Айде стигнах брега. Ама си викам тва нещо изпуска ли се?!?! Айде обратно. Яко "кършене" на границите на възможното... Качих доста. Не счупих носа. За никакъв опит за джайб не можах да помисля на другия край, то такова бесно качване ставаше... Айде пуснах го оттатък платното и воден старт да правя... а то ще ме отнесе хем съм в налъмите още от водата... Ужасия! Никак не ми се киснеше сам в язовира на фона на напредващия сумрак да чакам да спадне малко.... На приплъзване на воден старт ми се видя бая до другия край да се влача, а и това си беше трудно. Напънах се пак отгоре и като се качнах с трапеца стана страшно - супер силно качване, почти неконтролируема ситуация, откачих се, и на ръце, пропускайки вятъра колкото се може повече, не успях да падна, и, докато се осъзнах - вече излизах на брега. Естествено излязох по нагоре, ама тъкмо на бетонната надолненка, че влязох по-долу. Въобще не ми мина през акъла да влизам пак да си ида до колата, ами докарах колата тук
... То настана фронт стабилен - за най-малкото ми платно може би щеше да е супер, само ако беше ригнато и беше по-светло...
Напоследък ми прави впечатление, че по-малките платна се карат доста по-лесно от големите
някак си всичко е по-леко, по-маневрено...
И така, след 10 дни на родното Черноморие без нито един глисаж [даже можеше въобще да не го стоварвам сърфа, ама един ден рекох все пак да пробвам (да не се окаже че то можело, пък аз...), та преплавах един безнадежден тегел, и пак си го прибрах], се прибрах по обяд във Враца, и още вечерта глисирах час и половина...
