Здравейте,
Искам да Ви разкажа за моето откриване на сезона на 4 май 2009 на Острова.
Въпросният ден очевидно бе денят X поради което в 9 часа бях на дифузора, в 9:40 вече бях готов за влизане.
Духаше здраво, но не и прекалено. Влязох с 5.9 квадрата с идеята да съм плътно до брега.
Основното ми притеснение беше студената вода, но с новите ми придобивки - сух неопрен, боне, боти и ръкавици се чувствах доста комфортно.
Първите тигели бяха супер, но ръцете ми се поизмориха още в началото докато си наглася на въженцата.
По едно време реших, че ми е голямо това платно и излязох да ригвам 4.5, но поради мързел и поради лакомия за каране на "пълна ръчка" само вдигнах малко гика и влязох пак.
Гладкото не беше съвсем равно, а имаше много интересни малки гладки вълни успоредни на брега на които само от скоростта дъската правеше малки скокове.
След около 30 минути имах чувството, че съм се накарал. Продължих още около 15-тина минути.
На поредния тигел незнайно как, но в един момент оборудването летеше на една стана, аз на друга. Доплувах до сърфа. До брега имаше не повече от 20 метра. Водният старт без да има дъно все още не ми се удава особено и реших да не губя височина, а да изплувам до плиткото. След като не се получи в рамките на няколко минути си рекох, а бе я да си вдигам с въжето. Тука умората, засилилият се вятър и факта, че бях с ръкавици си казаха думата - не стана.
Айде пак плуване. Я, не се получава много. Пак няколко опита за старт с въжето. Пак плуване.
След около 30-тина минути установих неприятния факт, че се отдалечавам от брега. Хм ами сега. Срам не срам след известни колебания реших да подам сигнал, че съм в беда. То на пръв поглед нищо особено, всичко си ми е наред, няма повреди, не съм много далече, ама ей на - брега се отдалечава.
Дойде един човек с кану да ме попита какво става и предложи да намери някой добър да изкара сърфа, а аз да изляза с лодката. След известно време се върна и ми каза, че хора са отишли да викнат лодка да ме прибере. Малко преди това аз вече бях решил да изоставя рига и да продължа с дъската.
Вятърът се беше засилил доста и човека с кануто се обърна и тръгна с плуване към брега. Тука искам да му благодаря и да му се извиня, че го изложих на риск.
Продължих да плувам с дъската отново без особен успех в очакване на лодка. Лодка обаче йок.
Тук вече почнах да усещам, че работата става сериозна. Вече беше минал повече от час. Добре, че неопрена и адреналина си вършеха работата.
В един момент видях, че към мен приближава човек плувайки. В първия момент си казах "баси, станахме 2-ма бедстващи". Стори ми се познат. Дойде до мен, за секунди ме разпита какво става и какво ми е състоянието, след което хвана дъската, предложи ми ако съм уморен само да се държа за нея и заплува към брега.
Все си мисля, че за такова деяние при ледена вода, чоп и 14-16 м/с откъм брега бая кураж се иска. Със съвместни усилия и най-вече благодарение на невероятните му умения на плувец успяхме да изплуваме за 10-15 мин.
Човека беше Иво Чеширов. Оказа ми безценна помощ когато имах нужда от такава.