Как бедствах и как бях спасен

[ivorpetkov]

Здравейте,

Искам да Ви разкажа за моето откриване на сезона на 4 май 2009 на Острова.
Въпросният ден очевидно бе денят X поради което в 9 часа бях на дифузора, в 9:40 вече бях готов за влизане.
Духаше здраво, но не и прекалено. Влязох с 5.9 квадрата с идеята да съм плътно до брега.
Основното ми притеснение беше студената вода, но с новите ми придобивки - сух неопрен, боне, боти и ръкавици се чувствах доста комфортно.
Първите тигели бяха супер, но ръцете ми се поизмориха още в началото докато си наглася на въженцата.
По едно време реших, че ми е голямо това платно и излязох да ригвам 4.5, но поради мързел и поради лакомия за каране на "пълна ръчка" само вдигнах малко гика и влязох пак.
Гладкото не беше съвсем равно, а имаше много интересни малки гладки вълни успоредни на брега на които само от скоростта дъската правеше малки скокове.
След около 30 минути имах чувството, че съм се накарал. Продължих още около 15-тина минути.
На поредния тигел незнайно как, но в един момент оборудването летеше на една стана, аз на друга. Доплувах до сърфа. До брега имаше не повече от 20 метра. Водният старт без да има дъно все още не ми се удава особено и реших да не губя височина, а да изплувам до плиткото. След като не се получи в рамките на няколко минути си рекох, а бе я да си вдигам с въжето. Тука умората, засилилият се вятър и факта, че бях с ръкавици си казаха думата - не стана.
Айде пак плуване. Я, не се получава много. Пак няколко опита за старт с въжето. Пак плуване.
След около 30-тина минути установих неприятния факт, че се отдалечавам от брега. Хм ами сега. Срам не срам след известни колебания реших да подам сигнал, че съм в беда. То на пръв поглед нищо особено, всичко си ми е наред, няма повреди, не съм много далече, ама ей на - брега се отдалечава.
Дойде един човек с кану да ме попита какво става и предложи да намери някой добър да изкара сърфа, а аз да изляза с лодката. След известно време се върна и ми каза, че хора са отишли да викнат лодка да ме прибере. Малко преди това аз вече бях решил да изоставя рига и да продължа с дъската.
Вятърът се беше засилил доста и човека с кануто се обърна и тръгна с плуване към брега. Тука искам да му благодаря и да му се извиня, че го изложих на риск.
Продължих да плувам с дъската отново без особен успех в очакване на лодка. Лодка обаче йок.
Тук вече почнах да усещам, че работата става сериозна. Вече беше минал повече от час. Добре, че неопрена и адреналина си вършеха работата.

В един момент видях, че към мен приближава човек плувайки. В първия момент си казах "баси, станахме 2-ма бедстващи". Стори ми се познат. Дойде до мен, за секунди ме разпита какво става и какво ми е състоянието, след което хвана дъската,  предложи ми ако съм уморен само да се държа за нея и заплува към брега.
Все си мисля, че за такова деяние при ледена вода, чоп и 14-16 м/с откъм брега бая кураж се иска. Със съвместни усилия и най-вече благодарение на невероятните му умения на плувец успяхме да изплуваме за  10-15 мин.

Човека беше Иво Чеширов. Оказа ми безценна помощ когато имах нужда от такава. 

[Sunny]

Леле лоша работа, добре, че навреме си взе хубав неопрен, ръкавици и боти. Аз винаги казвам, че както зимата хубавата екипировка може да ти спаси живота, така и когато водата е все още студена е важно с какво си облечен А какво стана с рига?

[chill]

Мдаа, този ден бедстваха поне 4-5 човека, и Марино си поплува доста, накрая към 18:00 имаше още един човек, дето се беше запътил за Лимнос и почти подминаваша рифа, с Жоро (barborko) взехме една учебна 200л дъска да ходим да го спасяваме, ама по едно време някой отиде с лодка и по-добре, че май нас щеше да трябва да ни спасяват. 

[ivorpetkov]

А какво стана с рига?

Отплува си. Тъпото е, че беше със сравнително новото ми Loft O2, гика също беше почти нов.
Само, че в онзи  момент ми беше все едно.

На другия и по-другия ден минах по пътя надолу чак до Лаз кьой с някаква тайна надежда да го е завъртяло към брега някак си - не го намерих естествено.

[emo]

Нищо,не се отчайвай! На всеки може да се случи,а и с рига си постъпил много правилно!
Аз съм виждал обратното,как човек си пуска дъската, а плува с рига,което е безумие...
Важното е сега да преодолееш този неприятен спомен и на следващата прогноза да си пак вътре,двойно по-мотивиран!!!

[Sunny]

Ох заболя ме сърцето за рига Обаче важното е, че ти си жив и здрав

[marino]

Понеже ме споменахте искам да изкажа моите благодарности към всички,които ми оказаха съдействие и по-специално на Мая от ОХО,Иво Чеширов,Румен от Варна,Христо от Ловеч,Марин,Филип.Можеби пропускам някои за което се извинявам,но това бяха хората,които ме откриха,когато бях премръзнал

[Barborko]

да, наистина този ден бедстваха доста хора и както каза Chill и ние към края на деня се бяхме впуснали в спасителна акция за спасяване на последния бедстващ. искам да го поздравя, тъй като без да се замисля, че часа е 18ч. и въздуха започва да истива в този час на деня предложи да помогнем на бедстващия.

ivorpetkov, не се притеснявай още сутринта когато видяхме от брега, че бедстваш те следяхме и видяхме, че някой ти се притича на помощ и тъй като нямахме бинокъл с един доста добър фотоапарат със страхотен обектив наблюдавахме дали няма да закъсате.
сега е момента отнова да благодаря на Юли и Съни тъй като миналата година при подобна ситуация Юли извади моята половинка от водата, тъй като и тя бедстваше, но случката се развиваше на уейв спота.
много е важно в нашия спорт да се следим един друг и да си помагаме, тъй като никой не е застрахован от бедстване.

[superfreak5]

И аз да кажа
И аз съм бил там, и аз съм бедствал
И там, и на други места
Няколко прости правила които съм си запаметил в случай , че вятъра е от брега и съм я закъсал:
Когато не можеш да правиш воден старт и силите са на изчерпване, направи един или два опита да изправиш платното с дърпане и ако не се получава СПРИ. Всяка минута прав върху дъската в опити да вдигаш, си издухан между 20 и 50 метра навътре. Става неусетно, защото когато си вътре няма отправна точка спрямо която да забележиш скороста с която се отдалечаваш. Така усложняваш спасителната акция.
Просто скочи от дъската, хвани я за носа и плувай към брега. Със сигурност се движиш, макар и много бавно. Може би ти се струва , че продължавш да се отдалечаваш, но не е така, вЕрвай ми.Така скъсяваш и разстоянието между теб и евентуални спасители. Ако вятъра и вълнита са точно срещу теб и ти пълнят устата, то може да опиташ да плуваш леко по диагонал, но имай в предвид разстоянието се увеличава.
Много важно!!! НЕ пускай рига!!! Това е грешка, знам че ще се изкажат опозиционери, но аз го казвам от опит:). Рига подпира дъската да не хвръкне ако за момент я изпуснеш докато си почиваш например. Не знам виждали ли сте как силен вятър търкаля дъска по водната повърхност, особено ако е голям литраж съответно и обем, който вятъра да духа. Изпуснеш ли гола дъска в силен вятър, НИКОГА не можеш да я настигнеш с плуване. Също ако някой си мисли, че е по-лесно да легне върху дъската като е махнал рига и да гребе с ръце срещу силния вятър - ГРЕШИ. Площта която вятъра духа става по-голяма, т.е. тялото действа като платно и пречи на движението срещу вятъра. Стойте си във водата и запазете и рига, той помага. Ако ще зарязваш нещо, защото ти пречи - зарежи всичко и плувай, но аз лично не мисля че е по-добрия вариант.
Финално - Хвани дъската за носа, не махай рига и плувай - бавно, но славно.
Плуване му е майката и да не се шашкаш
Такива случаи е имало, има и ще има за в бъдеще. Важното е да са с щастлив завършек и при следващата прогноза с нови сили в боя
 

[Sunny]

superfreak е много прав за всичко, което казва
Бедстващи винаги ще има, независимо кой колко добре кара. Затова как то казва barborko трябва да се следим и да си помагаме
Виждала съм и случаи в които никой не може да помогне. Късен следобяд, хората карат с относително големи платна. Изведнъж влиза фронт със сила около 22-25м/с и всичките падат като покосени във водата. Беше абсурдно да влезе лодка или каквото и да било друго спасително съоръжение във водата, заради силния вятър. Добре, че хората вътре бяха от най-опитните и знаеха много добре какво да правят. За воден старт не можеше да става и дума. Плуване към брега, не срещу вятъра, а леко диагонално. Със сигурност не приближаваш брега, обаче не те отнася толкова навътре, а и пазиш цялото оборудване, защото то ти е единствения начин да се върнеш. Може би след около половин час започнаха леки дупки между поривите и тогава вече беше възможно в тези дупки да направиш воден старт и да минеш няколко метра, докато не те свали следващия порив. Но като цяло, без паника просто плуваш леко без да се уморяваш, защото ако се умориш тялото изстива бързо във водата и става лошо.

[lukcheto]

Всичко е добре когато свършва добре

[AlaBal]

Във връзка с всичко казано по-горе и по други теми (и аз поплувах миналия месец със счупено каре; благодаря още веднъж на Марто че помогна с извличането на материала!)... ми хрумна следното: Защо не учредим нещо като „Българска уиндсърф асоциация” (BGWA) – организация с нестопанска цел, членове – ние. Може да се определи минимален годишен членски внос с който да си направим куул клубни карти и може да се купи някаква лодка, която да вади закъсалите членове безплатно и закъсалите нечленове срещу някакво заплащане. Идеята ми хрумна след като прочетох за гръцките типове каращи на Волви които имат подобна организация. Мисля че на всички ще им бъде по-спокойно така, защото до момента рибарите я ги има, я не.

Güle güle и дано духне скоро че не се търпи вече.