Прекосихме Гърция, Албания, Черна Гора, Хърватска и Сърбия.
Екскурзията я планувахме поне седмица, надявайки се да бъдем поне частично подготвени
. Проучихме валутите и курса им, уточнихме маршрута и вероятните пътни такси. Набавих най-новите карти за GPS-а за страните през които ще минем.
Тръгнахме рано сутринта в петък, за да избегнем големият трафик по празниците. До границата с Гърция се пътуваше спокойно, имаше доста полицейски засади, но нямахме проблеми.
Гърция:Границата я минахме почти на бегом, нямаше коли, не гледаха документите и не искаха Зелена карта. Бензина е станал почти 3лв!!! Разгледахме няколко работещи големи магазина, но въпреки кризата, цените бяха високи, а стоките стари и неподредени. Продавачките в повечето магазини пушеха вътре! Пътят до Солун е натоварен, голяма част от него е в ремонт и придвижването не става бързо. От Солун се качихме на магистралата за Игуменица, като влизахме във всеки град около нея. Минахме през Верия, Козани, Гревена, Мецово и Йоанина. По принцип нямаше много интересни места, обиколихме главните им улици, гледахме магазини, правихме снимки...
В Йоанина се загубихме за пореден път и се оказахме пред огромно езеро в самият град (ех ако в София имаше такова). Заведенията работеха още от сутринта, хора по улиците нямаше, магазините бяха празни. В центъра имаше тържество послучай Великден. Полицаи с парадни унофирми бяха заградили площада, голям военен оркестър свиреше наживо, хората се тълпяха още по светло около загражденията. Когато се стъмни започнаха да прииждат тълпи, официално облечени като за празник. От църквите в града започнаха да циркулират шествия с украсени с цветя големи стойки с библейски фигури, ръководени от попове. Трудно ми е да го обясня, затова ще сложа и снимки.
Там пренощувахме и сутринта в пет тръгнахме към Албания.
Албания:"Леле колко е красиво!"
"Това май е третото място с прав участък от 100м"
"Няма такъв завой! -Амиии, виж следващия
"
Бяхме подготвени за лоши пътища, мизерия и недружелюбни хора. Правихме сметка да притичаме през няколко града, без да се бавим за да не замръкнем на това страшничко по описание място. Още на границата ни посрещнаха с усмивка и на разбираем английски си поговорихме с митничарите. И във вътрешноста хората са мили и готови да помогнат, държат се с чужденците с уважение. Пунктът беше спретнат и компактен, а не само от две порутени бараки, както бях прочел някъде. Такси за влизане няма, не искаха Зелена карта и не ни бавиха излишно. Бензинът е 1-1.1Е. Още с излизането от КПП-то имаше табели, които показваха най-близките населени места. Пътят не беше широк, но е напълно достатъчен за разминаване на два буса. Видяхме първите Мерцедеси, някои от които караха без фарове, но със светодиоден тунинг
. Всъщност други автомобили нямаше, включително камионите и бусовете бяха с тази марка. Местноста е изключително красива, планина отделя Гърция от Албания, като в подножието и има китни селца. Къщите са масово каменни, като някои са без дограма, а вместо прозорци просто има отвори.
Тръгнаме към Саранде, докато още не се беше разведелило напълно. Пътят се изви през уникални с красотата си места. Като казвам изви, това е малко меко казано, направо свят ни се зави от завои. В албанския език не знам дали дума тунел, но със сигурност не се използва в реалноста
. Самият език е много интересен, мога да го определя най-близко до румънски с португалско звучене. Имат много радиа, всичките с хубава музика и хитове. Нямаше станции с народна музика или чалга, рекламите са кратки, водещите (само жени) са с приятен мелодичен глас. В Саранде кипи строителство и пътищата са ужасно разбити. Навсякъде има хотели, като не видяхме такива с под три звезди. По крайбрежбата улица има доста заведения, хора правещи сутрешно кросче и чистачи почистващи плажа от боклуци. Хората са добре и модерно облечени, жените са с полички, голи рамена и прически. Забрадки или фесове не видяхме. Самият град е построен около голям залив и върви от него нагоре и назад, като огромен амфитеатър. Водата е прозрачна, малко солена и доста чиста. Видяхме и комета (бърз кораб, който планира над водата, посредством подводни криле). Магазините са спретнати, чисти и вътре не се пуши. Стоките не са нищо особенно, на места имаше "истински" ментета на известни марки. Сладкишите за разлика от Турция и Гърция са на посредствено ниво, нещо подобно на държавна сладкарница преди 20 години, няколко невзрачни кремчета, реване и банички. Улиците са истински лабиринт в който няма как да не се изгубиш
.
След като закусихме, тръгнахме към Вльор. Според Гугъл щяхме да стигнем за два часа... Лъже
. Вихме се повече от четири часа през най-сложния път, който съм виждал. Завой след завой и в завоя завой, като всеки е доста усукан, и освен извивката по хоризонтал имаше и вертикален голям наклон. Поне нямаше дупки и почти целия беше с мантинела. Няколко пъти се качвахме на 1000м височина и се спускахме почи до морето. Нямам думи през какви красоти минахме
, в цялото пътуване това беше най-интересния участък.
В момента в който преминахме планините и стъпихме на равно се сблъскахме с път, който приличаше на лунна пътека след атака от марсиански щурмуваци. Толкова много дупки сред огромни ями не съм виждал дори и в София. Докато избирахме през кои дупки да минем и от двете ни страни профучаваха коли (Мерцедес) с около 80-100км/ч. Шофьорите (пилот-изтребители) понякога използват мигач, доста по-често от нашенците. Кара се масово в насрещното (особенно в задръстванията), като ако има кола отпред, обикновенно спира и те изчаква да минеш без псувни. Клаксоните са на мода, гумаджииниците процъфтяват
. От южната граница до северната, има само няколко знака за населени места. Пак се губихме
. GPS карта в Албания не върши работа. Позвах Гармин с карта за Европа за 2010г, Айгоу с последната карта на региона и в двата случая в повечето време ми показваше, че се движа в тиквите. Освен всичко друго, често и спътниковия сигнал се губеше (както и в Черна Гора). Въпреки, че е въпрос на чест и престиж да караш някакъв Мерцедес, дори и да е на 30+ години, във Вльор видяхме и нови автомобили, различни от престижния лидер
. Магазините придобиха различен вид, станаха големи, просторни и лъскави. Светофари, обозначени кръгови със странно означени знаци и хаотично пресичащи пешеходци от които колите се пазят.
От Вльор до Дурес нямаше почти нищо интересно, често пътят навлизаше в сушата, населените места не са много и пейзажите не толкова красиви. Често имаше полицаи с радари, криещи се зад автомобили. "Ковнаха" ме един път и докато се опитвах да измисля нещо "оригинално", полицая видя, че сме чужденци, каза да внимавам със знаците и ми пожела приятен път. Е кога ще се случи тук такова нещо?
Минахме покрай Тирана, като заради задръстванията не влезнахме вътре и отидохме в Шкодер. В началото на града ни посрещна представителен магазин на Шкода, единствения фирмен авто магазин, който видяхме
. В близост се намира огромно езеро, което е и национален парк. По някаква случайнст го заобиколихме от изток, вместо от запад, както бяхме планували
. Към границата с Черна Гора, пътят отново стана кошмарен. Хотелите може би заради липсата на туристи не работят, дори и в градовете, с изключение на Саранде и един и половина хотели в Шкодер.
Черна гора:Границата ни посрещна със строги митничари. Поискаха ни екотакса от 2Е, а следващия път, когато влизахме от Хърватска, някакъв като амбулантен търговец ни поиска 10Е, без алтернатива (разправиите не помогнаха), но поне ни лепна стикер на стъклото за цяла година. Първите десетина километра пътят беше ужасно тесен, едвам се разминават два автомобила. Слаб трафик и перфектни пътища във вътрешноста на страната. Безоловния навсякъде е 1.19Е, имат и някакъв 98, който е 1.16Е, но мисля, че е оловен. Минахме някакъв огромен тунел и тръгнахме по крайбрежието. Обиколихме всичките им градове от Албания до Хърватска, някои по два пъти
. Искахме да посетим остров Свети Стефан, но ремонтираха нещо на потсъпа до него и не можахме да влезнем. Полиция видяхме само три пъти, седяха на открито и само за респект. Неща които ми направиха впечатление:
Всеки мост и тунел има име.
Шофьорите стриктно спазват ограниченията.
Къщите приличат на минихотелчета и всичко изглежда курортен комплекс.
Изключително чисто навсякъде.
Много интересно е около градчето Котор. Има фери (4Е) което за около пет минути те прекарва от другата страна, но тогава изпускаш най-хубавата част от пътя. Долу има езеро приличащо на Лаго ди Гарда, заобиколено с високи и стръмни планини. Има две островчета едното от които има къщи и църква. Котор пък е с калдъръм и старинни сгради.
Хърватска:Митничарите бяха доста любопитни, караха ни да отворим багажника, питаха дали нямаме нещо за деклариране, къде отиваме, но не създаваха проблеми. До Дубровник нищо особенно. Пак се кара бавно, спазват се правилата, пътищата са хубави, полиция не видяхме.
Задължително е да се посети Дубровник. Проблем с влизането, високи цени за всичко, тесни улици, но всичко това бледнее пред това което се намира зад крепосните стени. Изведнъж преминаваш в друга епоха, лабиринт от улички, само старинни сгради, стотици заведения и магазини, фонтани, църкви и музеи... Всичко това може да се види и отгоре с обиколка по стената. Живеят хора, които си имат училище, две малки игрища и магазини, напълно отделени от тълпите туристи. Паркинг в центъра е 1Е/ч, но няма места, за 2Е/ч пак няма места, чак за 2.5Е/ч има места и те са точно пред крепоста. Няма друг начин да оставиш колата, дубровчани паркират чак на пътя, който е на около километър от там. Входа не се заплаща, само в музеите и стената -10Е на човек, 5Е за дете. Евтин хотел е 70Е за 2+1 човека.
На връщане минахме през Подгорица и влезнахме в Сърбия. Табелите са много зле. Заобиколихме Косово и през някакви пътчета стигнахме до магистралата за Белград. Ограниченията и тук се спазват, трафик имаше чак през последните километри от Ниш до България. Полиция имаше, но не видяхме радари или камери(не значи, че няма). Помотахме се в Ниш, но нищо не работеше и си тръгнахме към обяд. От границата през Драгоман до София, пътят е перфектен. Точно преди влизане на разклона при Банкя имаше големи колони от автомобили, но пуснаха регулировчик и нещата се пооправиха.
Много съм доволен от тази обиколка. Заслужаваше се да се види всичко това. Навъртяхме 2500км, но вместо да съм смазан, се чувствам зареден с положителна енергия и емоции. Утре ще добавя и снимки, защото ми е трудно да пресъздам подробностите.