Днес отново имаше преодоляване на психологически граници - или как да го кажа по-направо - абе голямо шубе брах...
Два поредни дена на Вромос - първият ден, мъжете карат с петички, приятни мазни вълни и нежен, почти никакъв прибой. Малко шубе в началото и после каране като мазане на масло на филия (само, че не сух заводски хляб, ами супер як селски хляб с вкусна кора и много меко, хахаха). Тъкмо си помислих, че съм много добра и вече мога да карам при всякакви уловия, когато последва...
Ден втори: нищо общо с ден първи: просто вълните ми се видяха огромни! Не беше толкова трудно май, колкото беше много страшно! Висях на плажа около 4 часа (без да броим трескавото ригване и разригване в началото и мудното, разсеяно прибиране накрая) и за тези 4 часа се реших на 3 влизания, от които само първите 2 успешни и които възлизаха на общо 3х2 тигела. Чуха се различни мнения за този ден, от много кофти разбъркано време, до хубав ден - равносилен на средно силен ден на уейвспота...
За мен беше поредната бариера, която не ми е много ясно дали беше преодоляна, но със сигурност разбрах едно:
На страха вълните са големи!
