Цецо как може да си от Враца и никога да не си карал на Огоста все пак Монтана е на 35 км от вас.Ела утре да караме към 11-12 на обяд да видиш за какво става на въпрос. Утре определено ще става за 98-литровата ти дъска.
Абе колега, нЕма да разправяш такива неща за моя язовир!
Менделеева таблица, дрън-дрън...
Благодаря ти за поканата, която ми направи да караме днес на Огоста, ама нещо не ми се пътува напоследък и отидох пак на местния язовир.
Като съм почнал да разправям, да се доизкажа... До обяд в града много слабо духаше. На мястото за влизане във водата напаркирали кемпер, бус с ремарке за моторница, още един джип с ремарке; една моторница и една надувааема лодка се шматкат из язовира... В 12 без 15 влязох и още на първия тегел стана тя, какавато стана... На отиване минах пред моторницата (която вървеше (бавно пълзеше) напряко на моята линия), а на връщане реших за мина зад нея, на около 20-30м... В момента в който я наближих, и то на глисаж, ония нещо се развикаха и разръкомахаха, и аз им махнах с една ръка, като си помислих, че ми се кефят нещо, ама те продължиха да викат и махат и в следващия миг като пак ги погледнах забелязах и кордите, които бях вече повлякъл... "Закантих" и паднах във водата... Отвсякъде въженца, едни такива цветни, тънки.Тотална плетеница, гледах да не мърдам много много, щото се сетих за случая на Юли с куките на Дъбник преди няколко години. Тия викат внимавай, че има куки и режат яко... Аз не усещам нещо да ми се е забило. Бях с голямата дъска и тя се беше обърнала обратно, покачих се отгоре, легнах, и леко леко се доближих до лодката. Тия нахлупили зимни шапки, якета, държат пръчките, мъчат се да помагат нещо...Като се хванах за лодката взех да се отплитам от въжетата. Не знам как се е случило ама на десния крак имах намотано въже поне 15 пъти около глезена ми. Оня вика добре че си с тия обувки, че иначе да те е срязало, това въже много реже. Помага ми да ми отплете крака. Отплетох се. После отплетох платното и дъската. Отделно им се беше намотало и на винта на лодката. Абе мазало. Нямаше паника, но и не чух някой да вика да режем въжетата... Като се оправихме, викат никога не минавай зад лодка, или поне на 50м от нея минавай... Добре че излязоха към 13ч да ядат и така и не влязоха повече, остави, ами си и тръгнаха към 17ч, та всичко си стана както обикновено.
Та, откак се махнаха от водата, се вдигна и вятъра и цял следобяд карах малката дъска с 6 квадрата. Разбиване. Много добро каране направих. А тръгна много зле - заплитането, нямаше вятър и за 7.5, бях взел да се чудя за какво съм отишъл там, но към 13:30ч може би, нещата си дойдоха на мястото. Изкарах до 19ч и още си духаше, макар и поотслабнало. Малко на пориви беше, но много добре. Доволен.
По едно време след случая на Юли носех ножче, после спрях да го нося, ама след тоя инцидент без нож или ножица, във водата мисля да не влизам.