Днес 21.08.2012г., решавам да засека колко вдигам с тарабата като скорост след като Вики ми е дал спидомера. Теглих няколко дълги "тигела" към Пусула и обратно когато във водата мернах дъска барабар с рига
и на отминаване се загледах че около дъската човек йок. Ситуацията ми се стори страшновата... Направих две завойчета за да се приближа до нея и осъзнах, че вятъра се беше вдигнал доста, 5.2-ката дърпаше като змей. Хванах дъската и извиках няколко пъти "ехо", заоглеждах се, никой не плуваше нито към нея, нито от нея към брега. Всъщност брега беше доооста далеч, фунията още по-далеч. Заплувах с двете дъски към брега, което си е направо смело решение, предвид силата на вятъра и две дъски взаимнопречещи си една на друга, въобще положението си беше "Орел и рак и щука" отвсякъде, а вятъра си ме отнасяше
Покрай плуващата с две дъски запреминаваха разни рейсъри, гонкаха се, имена няма да споменавам и те добре си знаят кои са защото ме отминаваха на няколко пъти. Нито един от тях не спря да попита какво става, а минаваха близо, достатъчно близо за да видят че нещо не е наред. Плувах близо 40мин в това положение, докато плувах към брега периодично махах с ръка с надеждата някой да ме види. Накрая, един от рейсващите се (пак име няма да споменавам), след като мина за 4ти път покрай мен в контекста на гореупоменатата комбинация в движение ме пита дали има проблем. Извиках какъв е проблема и че нямам въже за да завържа сърфа и че е добре да дойде лодка. Оттам насетне краят е щастлив, от нищото се появи Мони с лодката и взе сърфа, а аз си се качих на моята дъска и след няколко "тигела" бях на фунията в играта
Докато плувах с дъските си мислех, че ако проблема беше техническа неизправност в моя материал и аз бедствах щях да си отплувам и да се боря повече от 50минути, всъщност кой знае колко щях да си откарам там
Всичкото това го пиша защото този сезон незнайно защо но 4 пъти се натъквам на случаи на бедстващи сърфисти- счупен карадан, счупен гик, скъсано въженце на удължител, etc. на които съм помогнала според силите и възможноститв си. Едно не мога да разбера, защо каращите трябва да са коне с капаци и защо всеки е погълнат от собственото си его до степен такава, че не може да забележи два сърфа във водата, с една глава до тях, розова ликра, дъска червено с бяло която определено се вижда отдалеч. Какво трябва да стане за да се прояви някаква човечност и се попита "Добре ли си?"... и нищо да няма, жеста и усещането че не си сам, а си част от някакво "камюнити", са повече от прекрасни. При нас обаче това го няма, всеки е сам като вълк във водата и това е. За съжаление никой не е застрахован от чупене на каквото и да е, както и от губене на дъска... Може би ако знаех, че дъската е на училището на хотела, нямаше да се боря толкова за нея, но мислех че е на някой от нас...всичко това разбира се няма значение вече
Мисълта ми е, че е хубаво всеки един от нас да се замисли за нещата които не вижда...защото утре някой от вас няма да бъде видян....
Това исках да кажа, отсега нататък си знам, нямаме сърф общество! Благодарих на Мони, че дойде да види какво става предвид отправения сигнал, той беше човека който се отзова в тази ситуация, никой друг и отникъде...и всеки с някаква причина да не се отзове! Това е края на приказката, а какво стана със сърфа ли, Мони го закарал на училището викал заспалите учители да си приберат дъската, след като никой не дошъл да я прибере, метнал я на брега и си тръгнал.....
И на мен този край не ми харесва защото не си струваше цялата галимация, но изводите са си за мен, надявам се и за вас да са полезни
На слука на всички и дано не се налага някой да ви забележи във водата при бедствие!
Алоха
ПП Моля, съветите какво щеше да е по-добре да се направи в тази ситуация да си спестите! Вече получих достатъчно такива какво е трябвало да се направи в този случай за да не изпадам в положение на бедстваща с две дъски, но мое мнение е че те са твърде егоистични предвид че това можеше да е моя дъска или дъска на някой от вас