Телефонът ми звъни упорито...поглеждам часовника...ужас,успал съм се за срещата на Хладилника днес в 7 и 30.Вдигам и чувам смеха на М...."пак ли се успа бе куче???"Успявам да свържа две изречения и се изтрелвам от нас с приготвената миналата вечер екипировка.8 и 15 съм там и всички се смеят на вида ми,чак сега се сещам,че забравих да се измия преди да изляза
.93 идва и с дружни викове потегляме към Драгалевския лифт.Някъде на околовръстното всички замлъкваме заради внезапната проверка на СТКГТ...ИМАМЕ БИЛЕТЧЕТАААА
Започваме да обсъждаме прогнозата и дали ще има сняг и условия за каране при този вятър в прогнозите...10ина минутки по-късно спираме да се притесняваме,виждайки заснежения път,който до преди два дни беше превърнат в кална река:)На касата на лифта ни казват,че за съжаление нямат карти не знам си защо в типичен Витошки стил!Това обаче не може да ни развали настроението от появилата се гледка пред очите ни...Потегляме към междинна,където ни казват,че ще се наложи да чакаме най-малко час за да пуснат до горна понеже не можели да я изровят изпод снега станцийката!Всички се усмихваме и влизаме за по чайче в кръчмата...сандвич-два,приготвени с много любов вкъщи!!!Търпението и очакването ни експлоадират,когато казват да заповядаме на лифта....става страшно....сядам на първа седалка,първи човек за деня!
Сърцето ми ще се пръсне!Под мен има нов пресен сняг около 1 и 50 пудра,че и повече на места....няма кьорава следичка,всичко е само наше!!!
Никой не се е качвал преди нас,оправяме се още на лифта и бием пъртина до колене първи надолу!Усещането е страхотно,оргазмите идват един след друг!При най-малкото движение виждаш зад теб огромен облак сняг,вдигнат от теб самият,блестящ в прекрасното слънце!Снегът те бие през маската и лицето!
Слизаме долу като бели мечки,но не от падания,а от милата ни полепнала пудра!!!
10 минути по-късно почти всичко под лифта е разорано,но карането не свършва!С удоволствие се набутваме в горите отстрани където ни чака страхотен powder!Чудя се къде ли е сега Захо и дали би ми отказал едно такова пускане?!
Няма време за мислене,пред мен изскача прясно навята преспа изскачам от нея,разбивайки я и падам в снЕг до бедрата....бих дал мило и драго това да ми се случва по-често!!!
Към 2 умората започва да се чувства,но никой не смее да продума и дума за почивка!Аз надирам жестока едната си ска след качване на покрива на станцията през преспата(закачам я в болт)....дори не обръщам внимание на деругата,всички вече сме толкова изтрещели,че хрумват невъзможни идеи!
В. казва да спуснем скалистата гора вдясно от улея Орлово гнездо и да пресечем улея в долната част.След дълги размишления и борба с жеанието си всички се изсмиваме на налудничавата идея....Спомняме си за Сашко и онази скорошна и тъй тежка неделя...спомням си какво писахте тук за това непреодолимо желание у човек да се изложи на опасност!Спомням си "спорът" и поглеждам към улея...толкова божествено красиво е,а вятърът е струпал половината сняг на планината в началото на Орлово гнездо и само чака някой да си поиграе с него!НЯМА ДА СМЕ НИЕ!!!
Правим последното пускане за деня за Сашето в гората,където дори туристунгелите не са влезли днес!
Спускаме се до половината на пътеката към Драгалевския манастир,защото надолу зачестяват ударите в камъни.В 17 и 30 седим и отмаряме на спирката на 93,мислейки дали не сме изпуснали последния!
След 45 минутно чакане потегляме към родната София,половината заспиваме по седалките на рейса...следва кратко пътешесетвие с трамвай 9...Минавам около милото ми училище и влизам в метрото.Тук хората са така намръщени и скучни...лишени от капчица живец и щастие!Две от онези наконтени "сладурани" ме оглеждат от горе до долу и правят злобни коментари по мой адрес.Може би защото не съм в онези "готини ботушки" или пък съжеляват,че няма да ги придружа към дискотеката?!
Усмихвам се на всички,на целия вагон,ей така,напук,изпълнен с енергия и детски наивни мечти!Харесва ми,че не ме разбират,че са удивени и изпълнени с учудване от това мое щастие,от мокрият ми течащ панталон,от струйките вода и стопен сняг,спускащи се по ските ми.Качвам се в асансьора,натискам 13ия етаж и отключвам апартамента.Тихо е!Свалям всичко от мен и сядам на компютЪра...сушейки дрехите си....започвам да пиша,искам да споделя радостта,която изпитвам в този момент с вас,а после.....?!После ще заспя замечтан и усмихнат над темите по география,сънувайки днешния ден и копнеещ за още един такъв!!! :!:
