Пътуването ни до Барселона започна съвсем гладко и без инциденти. Взехме си такси и навреме отидохме на ПРАВИЛНИЯТ терминал
. Минахме през чекиране и проверка за отрицателно време и се настанихме удобно в познатия ни салон. Бяха оправили тавана от наводнението през лятото, но още имаше следи от водата.
Самолетът беше много нов, персонала приятен и направо не усетихме полета. Пристигнахме в Барселона към 22:30. Летището е огромно и съответно без никакви проблеми се полутахме из залите докато намерим тунела през който се стига за Renfe. Това е фирмата на железница подобна на метро, но с други маршрути. Мотрисите се движат през малко по-голям интервал, но минават през места до които няма метро и това ги прави много удобни.
В момента в който влезнахме в метрото разбрах, че са ни ограбили. В цялата суматоха с куфари, якета, билети... съм забравил да преместя документите и парите си от задния джоб. Нямам думи с които да опиша какво ми мина през главата за тези няколко минути докато се окопитя. В чужда държава, в петък през нощта, без пари и документи. Добре, че бяхме платили хотела предварително, та поне имаше къде да отседнем. Почти веднага спрях през телефона картите които ми бяха откраднати, но идея си нямахме какво да правим по-нататък. Абсолютен шок
. Хората от хотела много ни помогнаха, явно имаха опит. Веднага извадиха адрес и телефон на посолството ни в Барселона и Мадрид, разпечатаха ни карта и ни обясниха как да стигнем до полицията. Казаха ни, че някои компании приемали доклад от полицията и може да се лети с този документ, но Ryanair (компанията ни за следващия полет) НЕ. Обля ме нова порция студена пот, изведнъж се оказа, че така губим не само следващите полети, хотели, наети коли.... но и прибирането в България остава под въпрос.
Имахме малко време до сутринта и почнахме да ровим в нета за някаква допълнителна информация. Ryanair не само, че не приемат полицейски доклад, ами задължително искат да се мине с документа който е чекиран! Момчетата от рецепцията ни казаха, че може да се говори с компанията за някакъв вариант да се мине и с този документ, но шанса бил малък. Намерихме човек в подобна ситуация и описанията му какво и как трябва да се направи. Можело да се лети с пасаван, но той се вади в Мадрид и то за повече от седмица. Освен това ТРЯБАТ двама свидетели с редовни документи, които да декларират, че те познават и това си ти! Пълно безумие, нали имат биометричните ми данни, може и да ме снимат ако искат
...
Сутринта преди да тръгнем към полицията се сетихме, че задграничния ми паспорт е в София и има някакъв шанс да пристигне до понеделник, ако тръгне веднага. Тук е мястото да благодаря на Митко, Весето и Мария, защото без тяхна помощ щяхме да поостанем доста дълго. Единствено самолет на DHL не беше тръгнал още, но за да се хване полета, паспорта трябваше да бъде занесен в офиса им. Митко го занесе, но оставаше проблема с чекираната ми лична карта. Вместо в полицията първо отидохме до летището, защото в общите условия пишеше, че може да се ънчекираме срещу известна сума и да се чекираме отново с новият документ. Въпросната процедура са прави само в офис на Ryanair и по никакъв друг начин. Намерихме офиса им на летището и обяснихме за какво сме там. Служителят им ни обясни няколко пъти, че няма никакъв проблем да се пътува с друг легитимен документ СЪС СНИМКА и не е нужно да се ънчекираме. Оххх, камък ми падна от гърдите. Сега оставаше да пристигне паспорта, че и за изгубени документи доста четохме...
В локалното полицейско управление отговарящия бил в обедна почивка и затова отидохме в централното. Там имаше преводач който ни помогна с попълването на образците за полицията. Имаше доста други като нас и всички бяха пострадали в метрото!!!
Дотук с лошите емоции. Паспорта пристигна навреме и без проблеми се качихме на следващия полет.
Барселона е страхотен град! По оживено е от Валенсия, но по-спокойно и просторно от Мадрид. Не може да бъде разгледан на един дъх, накъдето и да се тръгне има какво да се види, но задължително трябва да се посети парка на Гауди (Park Güell), както и катедралата Sagrada Familia.
Park Güell е едно приказно място, там великият ахитект е развинтил фантазията си с пълна сила. Наред с буйна растителност от всякакъв вид пресечена от извити като лабиринт пътечки се издигат къщички като от приказка на братя Грим. Коридори и тераси украсени с малки цветни плочки, наклонени нестандартни колони, асиметрични коридори и тунели... Изглежда правият ъгъл не му е любимата фигура
. Със снимки трудно се илюстрира уникалноста на мястото, но ще опитам.
Sagrada Familia е мрачна, страшна, внушително грандиозна постройка, граничеща с кич. Очаква се да бъде довършена около 2032г.
Посетихме и стадиона на ФК Барселона - Camp Nou, където освен, че са играли най-великите футболисти, но и много известни световни групи и изпълнители са изнасяли концертите си. Олимпийското градче Mondjuk и крепоста над него не са за пропускане. Има лифт през който се вижда целият град, много е красиво. Добре е да си вземете еднопосочен билет, защото изкачването не е малко, но ако се върнете с лифта няма да видите страхотния парк на хълма. Другият му край завършва с огромни колони и модернистични постройки, музеят на изкуствата и арената за борба с бикове.
Друго интересно място е Torre Agbar, това е постройка приличаща на... Много е ефектна нощем, когато е осветена с различни цветове.
La Rambla е аналог на Витошка в София (а не обратното
) и е осеяна с лъскави магазини.
Навсякъде ни посрещаха с "ола" и дори и нищо да не си купим ни изпращаха с "грасиас", че сме посетили магазина или заведението им. Продавачите са любезни и почти всички владееха английски. Надписите са на два езика - испански и каталунски. Това в началото доста ни объркваше, особено местата на които пишеше само на единият от двата. Някои думи са си същите (станция: estación - estació), но други (улица: calle - carrer - avinguda - vía) нямат нищо общо. Като се добавят и съкращенията и оппаааа, изгубихме се
.
В метрото (освен, че се краде
е доста топло и чисто. Всеки ден пейките, пода и стените се мият с препарат! Има кошчета с деления за различните материали и хората си ги ползват. Цената на един билет е 2е, но карта за 10 пътувания (Т10) е 10е. На практика с него може да се отиде навсякъде, а където не стига може да се качите на автобус, трамвай или Renfe със същите билети.
Самият град е разделен от два основни булеварда - Диагонал и Меридиан, а почти всички кръстовища са с кръгово движение или нещо подобно, но без островчето по средата. Така дори и да има спрели неправилно коли, не се губи видимоста.
Времето беше страхотно, през деня ходехме по къс ръкав, само вечер захладняваше.
Дълги и широки плажове, хубав пясък и приятен вятър. Денем духаше от сушата, вечер от морето. Гледахме как момчета караха кайт след като се стъмни. Крайбрежната им улица е толкова осветена, че на стотина метра във водата е като ден.
В Мадрид беше доста по-хладно. Въпреки, че се пробвах няколко пъти по къс ръкав, на сянка определено беше студено. Градът е малко по-мръсен и доста "стресиран". За първи път от много време се видях застрашен на пешеходна пътека, непрекъснато се бибипкаше изнервено, а задръстванията бяха нещо нормално. Често прелитат линейки и въпреки сигнализацията, трудно си пробиваха път между колите.
Навсякъде е интересно, огромни сгради в различни архитектурни стилове, площади с паметници, лъскави магазини, осветени с различни цетове прозорци и широки булеварди. Препълнено е с туристи, от обяд нататък по тротоарите едвам се разминаваш. Попаднахме в една от стачките, но хората само скандираха и полицията не се намеси. И в двата града имаше добре изрисувани хора-статуи. Ако не им обърнеш внимание правят някое рязко движение докато им се любуваш. Няколко пъти не само децата, ами и родителите им се разбягваха с писъци.
Според мен задължително трябва да се посетят:
Museo Naval (на испански - Navy). Вътре има детайлни макети на кораби, от малки рибарски до големи платноходи и съвременни самолетоносачи. Има умалени морски битки, оръжия, ризници и други военни аксесоари и уреди.
Кралския дворец El Palacio Real и градината пред него, гарата Atocha, арката The Puerta de Alcala, площад Plaza Mayor и площад Sol от който тръгват "всички" пътища в Испания.
Бяхме в разгара на филмовия фестивал в Мадрид и всяка вечер на специален подиум излизаха известни филмови звезди да раздават автографи и да дават интервюта. За премиерата на последната серия на "Здрач", там бяха и главните герои от филма.
Хотелът ни беше съвсем в центъра, но поради големите разстояния ползвахме метрото почти непрекъснато. В него цената на един билет е 4е (само за централната зона), а карта за пет дни 25е. До летището се плаща веднъж 4е за 1-ва зона и се доплащат още 3е (при дневна карта не се доплаща).
Заредихме се с енергия и си починахме добре, стаите са добре изолирани, отвън е с втора дограма и не се чуваше нищо от огромната Gran Vía и голямото движение по нея.
Много добро впечатление ни направи Museo del Jamon, ако имате възможност посетете го
. Пак ще се върнем, намираме си още поводи
, влюбени сме в Испания.
