2012-12: Kuhtai, Hochgurgl, Seefeld, Praxmar
За 3-ти пореден път схемата е непроменена, отсядаме в долината под Kuhtai и освен в него "разширяваме мирогледа" с нови места. Възможностите са много, времето малко, а и не е като да не зависи от прогнозата.
Предварителните планове се изпълняват както обикновено на около 50%
И така:
Hochgurgl: мястото определено ми допада и то много.
Снимката е от панорамната площадка през предпазната мержа.
Поглед към съседния Obergurgl, двете зони са свъзани с "Top-Express" кабинка.
Огромни пространства и има място за всички.
Любими ми стават 2 от пистите: едната стартира от едната от най-горните точки и снегът е в отлично състояние, а другата, намираща се в противоположния край, преминава през множество хълмчета описвайки непрекъснати завои, кеф голям.
Kuhtai:
"Домашната" ни зона. Малка, спретната и все още наналазена от тълпите.
Мъглата току що се е отдръпнала разкривайки ... "гледка".
Вятърко носи чуден прашец.
И още и още.
Кръчмата в селцето. Има всичко необходимо.
Seefeld:
Състои се от 2 зони Rosshutte и Gschwandtkopf. Добре организирани, разнообразни съоръжения, някои позастаряли (още от олимпиадата), преобладават по-леки писти, води се подходяща за семейства с деца. Не е много високо и преобладава изкуствения сняг.
Навалица много.
Масирана и повсеместна рекламна кампания, превид географската близост. Тази й част е доста забавна, трасе за слалом, напълно автоматично засичане на време и заснемане на клипче. После си го теглиш от нет-а по номера на лифт-картата. Един ще спечели X1.
Тези по добре да не идват за теб, но пък професионализмът им изглежда подобаващ.
В единия от дните един от пилотите ни "събира очите" кацайки наблизо до пострадал, на самата писта на една малко по-равна част и то при доста силен вятър (горе-долу като да спират лифта) приземи машината като детска играчка.
Както казах, в Seefeld навалица много.
Praxmar:
Тука "резко" сменяме обстановката. Praxmar е малко селце в странична долина далеч от суматохата.
Ние сме тук за "хранене на сърни". Много приятна инициатва на местните. Насочена към децата.
Всички желаещи се отправят с шейни на недълго изкачване до мястото с хранилките.
Там дребните с едни кофички изсипват храна в хранилките, след което всички застават встрани без много много да вдигат шум, а организатора почва да "вика" сърните, като ни е предупредил ,че я дойдат, я не, че било първото хранене през тази зима.
Сърните идват а ние почваме да снимаме.
После следва традиционното спускане с шейни до селото.
Мястото се посещава основно за ски туринг.
Всеки който го срещнеш е суперприветлив и почти винаги ухилен до уши.
И накрая няколко снимки от Залцбург, град който определено си заслужава да се посети.
Слънчев часовник на една от къщите в стария град.
Тия патета не ги зная какви са, но други ги снимаха и аз след тях.
То бях виждал грижа за велисипедиста, ама специален тунел не бях.
На изгрев слънце в покрайнините на града.
Надявам се да Ви е харесал отчета