Още една гледна точка за „Гръцката пукотевица”
Тръгнах с неподготвено съзнание, уж наблюдавах до последно прогнозата, но сряда дойде прекалено бързо и се наложи багажа да бъде подреден още по-набързо (нищо ново) и да се изстрелям надолу по стълбите с материала защото ме чакаше транзитен пикап. Замъкнахме всичко у Владови и натоварихме кемпера. Досега с кемпер не съм пътувала и цялата галимация ми беше странновата, всичко беше грамадно и тежко, всъщност къща на колела.. не е чак толкова зле
На Посиди пристигнахме вечерта, беше прекрасна работата, един намигващ брегови фар заедно с луната (два дни преди пълнолуние) осветяваше целя плаж, светло като ден! Опънах палатката след кратка чуденка по отношение посоката на вятъра, ориентацията на кемпера, изгрева на луната, верификация с компаса. Вятър грам нямаше....моренцето едно гладичко, направо се запитахме „А ще духне ли?” ПП Трябва да призная, че ме базикнаха с тази моя палатка и нещо от сорта „в кемпера никой няма да те изяде”... Трябваше да се вслушам, защото в момента рейките (алуминиева сплав някаква) са огънати до неузнаваемост.
Блаженството на съня ми в палатковия вигвам беше прекъснато в 3.45ч.(погледнах телефона набързо) когато нещо сякаш я удари. Казах си, че ако са 17м/с както е по прогноза, няма страшно „къщата ще издържи”, още повече, че последва тишина. Вторият удар не закъсня и не беше последван от затишие, продължи активно да дърпа. Ясно беше, че ако остана, няма шанс да се спи. Примъкнах се на предните две седалки на кемпера, подредих леговището, палатката зарязах с багажа в нея. Преди да се катурна измерих 17ка, към 5ч. пак замерих, удряше 20м/с.
На сутринта „ми капна ченето” от това което видях... Едни „месомелачки” се въртяха, а водата беше изяла половината плаж, „то бетер Крапец”(макар да съм сигурна, че втори Крапец няма!). Палатката беше на няколко метра от там където я бях боднала, а кемпера „страдаше” от земетръс. Започнах да правя сметки как ще се влиза в „туй нящо”, а Владо ме срази „какво влизане, тук е като да караш в Ниагара.” Пак замерихме средно 22 – 24м/с не беше за вярване! Докато анализирах наум ситуацията се появи Сашо Белия, който сподели, че на пясъчния ръкав измерил пориви от 27м/с. Бях сломена, с моята 3.7м2 не се класирах и това означаваше чакане. Белият внесе малко разум и порядък в обърканите ми мисли. Тръгваме наобратно, минаваме през Фурка, да го видим как е, макар по негови думи да е по-поривисто и ако е същата сила, слизаме към Агелохори.
Не бях въодушевена от опцията Агелохори, звучеше ми много индъстриал инфо-то за този спот. Описанието беше „от едната страна буна която пази завет и позволява да се кара на сравнително гладко или лек чоп... за навитаците след буната има вълни”. С една думи, скепсис! Не исках Агелохори, но и нямах по-малко ветрило! Да карам или да чакам, това беше въпросът. Докто премятах мисли в главата, болшинството от кемпера вече беше решило „тръгване към Агелохори” и аз нямах вече избор... На Фурка (6-7км след Посиди) срещнахме Цоки и Елито, хапваха баничка и пиеха кафе...размечтах се и аз за същото, но „няма време”, едва размених няколко думи с тях и трябваше да се тръгва защото предстоеше около час път до Агелохори.
...
Спот Агелохори. Интересен. Пътят свършва в морето и мястото за сърф не се намира сред къщи (моята представа беше за яко ърбан спот). Има прекрасна тясна плажна ивичка пясък, а пред нея е тревичка, между двете има високи Закуми, което позволява да се ригва на завет. Включително при фъртуна, като тази в която се накиснах, ригнатите платна можеха да се завържат за някое и друго дърво. Отстрани на спота има място за паркиране и маркуч със сладка вода за миене на платна и крила. (Предполагаемо, лятото има сърф училище/хангар, мернах такава табела на постройката до пиратско ресторантче срещу спота).
Наистина, от ляво на спота (с лице към морето) има вълнолом, който на тази прогноза правеше ОТНОСИТЕЛЕН завет, но в никакъв случай „паркет”! От дясно - ивицата на заливчето свършваше с някаква запустяла къщура зад която са разположени функциониращи солници (гледката е красива).
NB!!! При падане на вятъра, вълните избутват към „къщата” и се налага ходене по невидими за окото, но осезаемо режещи неща под водата. Вторият ден ми се наложи да „се разходя” с малкия материал (преди да сменя с 4.5м2 + 90л) в този „вилает” и съм с брутално нарязани крачка.
Там където свършваше завет-а се разхождаха тлъстички „сайд он” ВЪЛНИ. Посока на вятъра Северо-Запад, като на мен ми се струваше, че е по- скоро идва от север. В четвъртъка (17.10.) вятър колко щеш, средно 20м/с, на поривите 22м/с. По всичко личеше, че от оувърпаур-а няма отърваване! Никакви признаци за спад, дори напротив, всеки порив беше осезаемо по-силен. Условията за мен бяха абсолютно нови и непознати! Бухнах се. Вълните много ме изкефиха, макар да не им бях свикнала. На влизане скачането ми беше трудно, но джайбовете ставаха мазничко и със засилка при спускане по вълната... На връщане, ляв халс, скачането се получаваше (за голямо мое учудване, ама много голямо!).
.....
Четвъртъкът беше под знака на мини-ми-тата – 67л + 3.7м2 на тотален оувърпаур. Петък, сутринта „мини-ми” серията продължи, а от 12ч. натам смених с 4.5м2 и фристайлката 90л.). Цял следобяд не излезнах, беше райско – 15м/с, нищо че всичко ми беше brand new.... Вълните бяха трепач!
....
На този спот каращите уиндсърф гърци са на възраст от 45г. нагоре, мерна се и един дядо англичанин на 80г. Всички в четвъртък циркулираха с 4-4.2м2 и с каски. За тях аз бях „crazy kiddo” ‘щото в началото джитках по плитки,без каската (хич не исках да я севтосвам). От страната на буната се разполагат кайтистите, много наперени и много шарени...но това е друга тема.
.....
Прогноза която ще бъде запомнена, спотове които още повече ще бъдат запомнени.
