Мдаааа, напълно е възможно!
За да получиш правото на аудиенция чакаш одобрение до три седмици, в зависимост от графика. Затова, ако искате да видите папата, проучете графика му предварително и синхронизирайте датите на пътуването си с него.
Ние имахме невероятният късмет да уцелим една от четирите официални аудиенции на папа Франциск. Имаше нещо много тържествено в това да се видят висшите ватикански служители на площада пред базиликата Свети Петър. Самото стигане до тях е истинско изпитание. Хилядите хора минават през няколко метални детектора и скенери за багаж като по летищата. Големият брой полицаи и поставените заграждения едвам насочват тълпата през тях. На самият площад имаше няколко големи екрана, които предаваха обръщението на папата. Опитахме се да си пробием път доколкото е възможно и се приближихме доста до него. Нямам представа какво се случва в пиковият туристически сезон, мога само да гадая... Два дни след това улучихме и литургия в базиликата, свиреше орган и всичко беше много величествено.
Как стигнахме до там:
Естествено и по подразбиране пътуването ни беше "интересно и спокойно". Ако случайно решите да носите ученическа раница с вас, задължително и старателно проверете дали някъде в нея няма скрити десетина химикалки, пергел и ножици. По някаква причина не ги допускат до летището
. Освен тези неща в кошчето попадна и доста голям гаечен ключ, но май не беше от нас
. Две от стюардесите бяха същите от полета ни до Испания, а съдейки от рязкото излитане и агресивни маневри, пилотът също. Имаше леко забавяне, но го компенсирахме и кацнахме навреме на летище Фиумичино.
Оттам има два основни начина да се стигне до центъра.
Влака стрела директно до гара Термини за 15€ или такъв с няколко спирки и цена 8€ на човек. Другият вариант е да се ползва шатъл 6-8€ или бусче 2€ до първата спирка на метрото или за повече пари до центъра. Такситата не са оферта, 50€ и допълнителен пазарлък за багажа.
Избрахме шатъл защото минава през кварталите и може да се видят места до които иначе не бихме стигнали. Въпросният шатъл е голям луксозен рейс, тип междуградски, с телевизор, климатик и запазени места за сядане. До Термини се стига за около 45 минути в зависимост от трафика.
Оттам най-добрият начин за придвижване е метрото. Билети може да си купите от многото автомати на гарата или в станциите му.
Оказа се, че тая работа не е като оная
.
Първо по някаква причина автоматите не взимат кредитни / дебитни карти, въпреки, че имат слот за тях. Добре, решихме да е в брой, но докато разберем, че имат странното условие автомата да връща не повече от 6€, падна голяма борба. Карта за цялата градска мрежа е 16.5€ за 3 дни или 24€ за 7. Искахме да вземем 3 седмични карти на обща сума 72€. Бре, пускам 50, после 20 и пак 20 и автомата не ми взима последните. Гледам ги - истински са, хайде отначало, този път в различен ред. Минава тази дето не я хареса, но пак не взима последната. Сменяхме ги няколко пъти, докато последния път ни върна с 50€ по-малко!
Ауууу, изтръпнах. Първо помислих, че ги е взел за фалшиви и ги е конфискувал, но някакъв услужлив чернокож "италианец" ни обясни, че се случвали такива неща. Тегли му няколко мощни шута, но нищо не се случи и си тръгна. Сетих се, че можем да се оплачем на папата добре че, поне е наблизо...
Не се стигна до там де, дойдоха момчета от поддръжката и след като го отвориха кутията ни върнаха парите. Казаха, че ако искаме да платим с карта трябва да отидем на еди кое си гише. Там обаче ситуацията беше кошмарна, голяма опашка от чакащи, теглиш си номерче и попълваш формуляр.
Добре, че се намери човек който да ни развали парите и така успяхме да нагласим сумата според изискването.
Извод - носете си дребни.
Метрото е доста редовно, но работи до 23:30 и е добре да се съобразите с това. В час пик навалицата е такава, че спокойно може да не се качите от раз. Възможно е американския футбол да не е измислен точно в Америка... Привечер всичко се нормализира и даже има място за сядане.
С рейсовете нещата са малко по-различни. Няма чак толкова хора, а всяка спирка се ползва от 5-15 рейса, които идват един след друг. Странното е, че докато не махнеш на рейса като на такси, просто те подминава. В началото докато разберем тактиката изпуснахме няколко, но след това вече се мятахме по средата на улицата и всичко беше наред.
п.п. Метрото няма нужда да го спирате така!
п.п. 2 Загубете се с някой рейс съзнателно (при нас се получава без усилие), има какво да се види и извън центъра.
Забележителности има много, ама наистина много!
Музеи, църкви, старинни сгради и паметници, но най-голямо впечатление ни направи базиликата Св. Петър. Всичко е правено със замах. Чак след третото ни посещение посвикнахме. Може да разгледате Систинската капела, на мен тя ми бледнееше след базиликата, въпреки огромните стенописи на Микеланджело. Всъщност коридорите са доста по- атрактивни от самата капела. Входът за Ватикана е 16€ и дава възможност да се качите на купола откъдето се вижда целият град. Гледката си заслужава!
Друго интересно място е фонтана Треви. Там се събират много хора и е доста шумно, дори и в ранни зори. Мястото е добре осветено и струва ми се по-интересно през нощта. Там има традиция да хвърлиш монета през рамо, ако искаш отново да се върнеш в Рим.
Може да се разгледат и площадите Навона, Венеция и Колона, където е колоната на М. Аврелий.
Колизеума и Римския форум могат да се видят от хълма Палатин и може да не се влиза в тях. Крепостта Сант Анджело е достатъчно да се разгледа отвън. Тя е доста висока и най-горе също има тераса. За любителите на гледки освен Рим, от нея се вижда Ватикана и е доста красиво. Таксата от 8€ според мен не си заслужава, повечето стаи са заключени или няма достъп дотях.
Пантеонът в който се намира гробницата на Рафаело (не онзи от костенурките нинджа), също си заслужава да се разгледа, входа е свободен.
Във вила Боргезе мисля, че е най-голямата картинна галерия в Рим, срещу 10€ може да видите картини на много известни художници.
В градския музей има хиляди статуи, картини и мозайки - заслужава си.
Не се подлъгвайте много по рекламите на заведенията в Трастевере.
Може някога да са били добри, но вече не е така. Храната в тях не е на висота, често има такса сервиз, а ако решите да вземете меню, то прилича на ястие от столова.
Разбира се има и хубави заведения, но такива може да намерите и на други места. Пиците се различават от "нашите" и трябва задължително да се опитат. Поне веднъж поръчайте вино, много е ароматно и допълва вкуса на италианската кухня. Кафето е силно и меко, дозата е миниатюрна, но достатъчна да те разтрепери. Много върви с прясно изпечен кроасан
.
Не можахме да пропуснем и десетките видове сладолед. Повечето са уникално вкусни, но имаше няколко които бяха като от сметана и направо ни разбиха.
Движението е кошмарно, може да се сравни с пернишки кармагедон в София
.
Много се бибипка, задръстванията са непрекъснати и колите се движат бързо в доста тесните улички (някои дори без тротоар). Има пешеходни пътеки, но те служат само за антикорозионно покритие на пътната настилка. Ако все пак някой турист се осмели да пресече по такава, трябва да стане на прибежки, по възможност силно подскачайки и със запушени уши - италианския се оказа много цветущ език. Има шанс и да спре някой шофьор, но по стара европейска традиция те гледа лошо.
Изглежда няма паяци и скоби защото се паркира на всевъзможни места, по широките улици дори на три реда. На спирките се съобразяват и са само по два
.
Хората са строги, но доста симпатични. Не отказват да помогнат, не се "дуят" и отговарят при запитване. Не са чак толкова шумни, колкото си ги представяхме. Даже май туристите вдигаха повече врява.
На връщане нямахме никакви премеждия, полета беше приятен и..... плавен.
