Най-кофти местата по тоя път са съвсем в началото, на 50 метра от асфалта и накрая, където има някакво поточе и хълм след него. Ако първото място се минава, останалото е по-лесно.
Обаче това, първото препятствие може да е сериозна работа. Двайсетина метра е, но пък е ... накратко - веднъж се пробвах да го мина в по-мокро време през пролетта и резултатът беше кал и по покрива на колата, а за да бутаме трябваше да си облечем неопрените
ама за кални бани беше чудничко.
В крайна сметка трактористът от съседното село, което е на около час пеша, спечели 20 кинта нерегламентиран доход, а аз се повозих от външната страна на трактор, стъпил върху теглича
batuliika е прав, че някой и друг камион с чакъл (или каквото там) нает от целокупното сърф общество е много вероятно да успее да направи пътя ако не изцяло проходим, поне проходим до поточето, което е на 200 метра от спота, а може и то да се оправи сигурно, но сега, в малко по-мокро време не може а се мине по целия път заради тия 20 метра.
Спотът е готин - доста дълго време е плитко без камъни или кой знае колко дълбока кал за затъване, около него има безкрайни пространства за екипировка, кацане и всичко. Става и за учене и е много безопасен, доколкото южният вятър става за учене де.
Изобщо не е като да си на тръни през цялото време дали няма да трябва да участваш в триатлона плуване, газене в кал, ходене 10 километра с екипировка подмишничка.
А вятърът май влиза горе-долу същия.