6:30 сутринта, алармата ме буди. Не ми се става, но желанието за каране е по-силно от мен и бързо скачам от леглото. Дрррр-брррр-дзиии - кафе-машината изплюва едно горещо и ужасно горчиво кафе, изпивам го почти на крак и се досъбуждам окончателно. Докато товаря, ме духа изток. "Това е добър знак" - си казвам наум - "Вероятно парчета от същия СИ, който съм тръгнал да гоня".
Натискам здраво педала на газта (в границите на разумното) и към 13ч. съм на спота. Мервам Иво сред иначе няколкото непознати за мен коли и хора, махвам и се паркирам до Валери (valeri) на 1-ва линия. "12 м/с основен и 16 м/с на поривите - преди малко замерваха" - съобщава ми Валери. Облачно и сравнително хладно е (термометъра показва 13 градуса). Докато разтоварвам вятъра пада малко и решаваме да ригна 5.5.
Влизам. Вятъра пак е 12-16 м/с. Правя няколко пробни качвания докато настроя лапичките и височината на гика. Излизам на глисаж, но едвам удържам платното и предимно ме размята насам-натам. А бонето сякаш намалява броя на сетивата ми поне с едно. Правя няколко (къси) тигела все пак, последния от които завършва с ужасна човка и късам платното.
Излизам. Разригвам и ригвам 5-ица. Влизам пак. По-добре е, но вече съм под диапазона на дъската с това платно + големия чоп = дъската се отлепя непрестанно от водата. Това обаче ми "помага" да извършвам неестествени движения като влизане в предния налъм докато дъската е във въздуха...
Към 16ч и нещо приключваме - повече борба и по-малко каране е summary-то за деня. Утехата за мен е, че прогнозата е била съвсем точна.
Вечерта е доста "по-лесна" - узо, печена риба и гръцка туршия при Василис в местната кръчма. С Вальо решаваме, че узото не е било достатъчно и ще допиваме с младо червено вино, което той носи, в хотела. Ако ви трябва съвет как се измива младо червено вино от плота на стар разбрицан хладилник - Вальо ще ви консултира!
Неделя. Докато закусваме, гледаме и анализираме вятъра навън. "Може и да не е толкова силно като вчера" - обсъждаме. Макар да знаем, че на плажа винаги е различно.
Взимаме си дълго довиждане с бабата, която стопанисва хотелчето с обещанието да се видим пак другата година, щото след няколко дена му хлопва кепенците и цяла зима ще е затворено.
На спота. Вятъра като сила е почти като вчерашния, може би 1 м/с по-малко, температурата на въздуха около 15 градуса. Слънцето обаче се опитва да пробие и прави усещането доста по-приятно. Ригвам пак 5-ицата и решавам, че ще карам бос - е*ал съм го, не ги обичам тези боти и това си е.
Влизам. Бутнал съм базата най-напред, белким натиска дъската към водата. И наистина е по-добре. Вятъра обаче се усилва и 5-ицата е на ужасен overpower на поривите. Въпреки това правя доста повече смислени тигели от вчера (и минавам без човки дори). Кара ми се още, но overpower-а и студа ме изтощават и излизам преди да направя някоя глупост.
Взимаме си довиждане с Вальо, като си обещаваме това да не е края на сезона.
Преди да потегля замервам от любопиство и хващам порив от 17 м/с.
21:30ч. спирам пред вкъщи. Жената и кучето ме чакат нетърпеливо. Хубаво беше на Александруполис, но и вкъщи е хубаво.
До нови срещи!
