Здравейте колеги,
До скоро бях скептично настроен към кръстните трапци, които напоследък стават все по-популярни дори и при слаломистите. От както карам сърф съм със седалищен трапец. Тази година реших да разчупя стереотипа си и да дам шанс на кръстния трапец - рекох си "Знае ли човек, щом го карат, сигурно е готино". Преди това бях взел трапеца на един колега за проба. Определено не беше моят модел - не ми пасна и ми убиваше. Направих няколко завойчета и излязох изръбен. Въпреки това не се отказах и реших да си намеря трапец, който би ми подхождал на телосложението. Измерих цял магазин трапци, като накрая се спрях на Prolimit Fusion - модел 2015г. Долу приложих картинка. В магазина го почувствах най-комфортен...
Дойде време и за тест на вода. Не съм си мислел, че ще привикна към стойката моменталически - определено начинът по който се противопоставяш на тягата на рига е различен. Пробвах го с 8.5м2 и 122l слаломно оборудване. Първите няколко тигела бяха доста терсене, след което започнах да посвиквам. Казах си - до свикване е. Вторият ден вече беше по-добре, имаше и повече вятър, но......след няколко часа каране осъзнах как кръстният трапец ми мори кръста и краката доста повече от седалищния. Не знам това нормално явление ли е или е в следствие от това, че се опитвам да търся карането на седалката. Друго - на пълните курсове се чувствам доста комфортно, но на качване се кривя - започва да ми убива и е криво.
Някой друг изпадал ли е в подобна ситуация при прехода от единия тип трапец на другия? Чудя се да му дам ли още един шанс или да се върна еднопосочно към седалищния. Не съм пробвал как ще е с малките квадратури и литражи, но със слаломните неща определено не можахме да си паснем....