Aloha мили ми съратници,
Една седмица бе твърде кратка...за всичко! Не искам да всявам смут, но не мога да не отбележа, че “карачите” на Мауи нямат ама НИКАКВА грижа на тема ВЯТЪР! Не е истина просто! Човек може да се разглоби на съставни части и пак да не насмогне на духавицата. Обаче ето как протекоха главните моменти от моето пътуване.
По отношение на тръгването, няма да казвам, че всичко беше като в една руска действителност...не американска...хихиихихиии... Отиваме на летището един час преди самолета да излети, но понеже бяхме група докато всеки се дотътре и то останаха едно 40 минути до излитане на самолета (трябваше да излетим в 9часа). Отиваме на гишето за чекиране и една мазна леля с неопределена народност вика “Днес е щастливият ви ден” ние съответно мигаме на парцали, а тя си се хили сама и вика ”Никога не качваме пътници които са закъснели за полета и никога не правим изключения, а вие сте закъснели и нямате шанс да бъдете качени на борда, но понеже ви е щастлив ден искам да ви кажа, че самолета е повреден и в момента се оправя. Полета е отложен за 1часа(т.е с 5 часа закъснение)” Е, паднах, от трън та на глог! Егати и късмета...да се чудиш да се радваш ли да плачеш ли?!?!?!
Започна едно дълго чакане, като успокоителното беше, че поне самолета го виждахме от един грамаден прозорец, около него беше като в кошер, търчат разни чичковци насам натам, махат, бръмчат някакви мотократчета напред назад... Смешна работа. Хилим се всички и някак неусетно стана 1часа, но какво се оказа, проблемът не бил само в колестникът на самолета, ами имало “фуел лик”(теч на гориво)(както казаха),трябвало да се сложи някакво гумено уплътнение дето се чакало да докарат от сервиза...полетът се отлагал за 4часа.
Настана бунт на летището...за малко да прерасне в революция, някаква жена вика, че ще съди всички и иска на калпак по $1000 обезщетение за изгубеното време от отпуската и....имало и възрастни жени които току така да висят на аеропорта било сложно...съответно стюардеските какво да напрявят само казват “всичко ще е наред, досега полет не е отлаган” Всеки можел да яде откъдето си поиска безплатно...ама то на аеропорта една храна..такава дето аз поради каприз и изтънченост в устата си не слагам...хихиихихиии
Добре, стана 4 часа натовариха ни за 15минути и самолета излетя. Докато чакахме да влезнем в него само се шегувахме, че имало сигнали на сътбата, понеже прочетохме “последно хранене: лазаня с 4-ри сирена”..ама думата “последно” на фона на събитията от последните няколко часа...дам...яасно е на всички. Може би ако бях гледала всичко на филм, щях да си кажа, че хората са луди да се качат на такъв самолет след всичките тези перипетии...но аз бях сред тези луди!
Капитанът на самолета имаше басов глас, явно и той горкия беше се поизнервил от задържането, но ми се стори голям добряга. Закара ни на Мауи за 4.30мин неусетно! Само дето бяхме загубили цял един ден почти, добрата новина беше, че все пак Хаваи са с 3 часа назад!
И такам, на същността. На Мауи се кара всичко що е дъска и то по всяко време на годината, локациите са просто навсякъде....а може и да няма определена локация, ако си достатъчно добър може да спреш колата някъде и просто да влезнеш да караш... По едно и също време на различни точки от острова може да вали, да грее слънце или да духа вятър, като другите части от острова като климат не биват повлияни. Ако ти вали на едномясто а искаш да си на плаж и да няма дъжд просто караш 20минс и готово. Ако пък те дразни вятър и пясък, а искаш лиани, бамбук и зеленина палиш колата и отиваш в джунглата. Ако пък искаш лунен пейзаж, бам на вулканичната част от острова и всичко преминава в кафяво-черно-червеникав остър камънак-застинала лава.
Това което не ме изкефи обаче е, че островът е доста урбанизиран, големи площи са засадени със захарна тръстика и с ананаси, на второ място са овошките с папая(много готин плод) и манго.
А и тъпо ми сестори, че са застроили най-хубавата част от острова с хотели...вярно доста семпли и приятни за окото, но пък и пълни с “курортисти”(както ги наричахме) J
Аз си рентнах оборудването от О’ Нийл, за $45 на ден ми дадоха чистак ново JP-bump and jump-2.47(по-къса от моят Скор, но пък доста по голяма на литри 98, та си мислех че ще е тромава), 2 мачти, две плътна, удължител за мачта. Дъската се оказа ЧУДНА!!!! Направих първите си мини скокчета, жалко, че ме няма документирана, но затова пък съм супер щастлива...да не говорим за усещането...на повечето хора във форума им е познато...знам аз
Обаче, много духа... Карах на Канаха бийч. Бях взела платно 4.1 едва го удържах, на пориви немислимо...директно човка. Сутрините вятърът беше стабилен, но следобедите ставаше поривист и непостоянен особено близо до брега, затова пък имаше вълнички....Не големи като на уейв спота в Търция, но и не малки...абе за скокчета на нескачали като мен беше супер. Готиното е, че сърф спота на който карах беше огромен и макар че имаше адски много сърфисти, то никой на никого не можеше да пречи по какъвто и да е начин. Адски готско! На кайт спота ставаше малко по-нагъчкано сякаш, ноо пак не мога да кажа че е било човек чърху човек
Интересното за мен беше, че местните кайтисти+ профита карат на друг кайт спот, сърфистите обаче са на едно място, като доминират не местинте ами сърфисти от цял свят- германци, фразнцузи, италианци+ от всички краища на USA където се кара сърф. Аз да си кажа големи майстори сърфисти не видях. Само един пич правеше Grubby Diablo по няколко пъти и то докато гледах от брега и снимах...А, може би аз не съм хванала майстори за снимки...но то и нямаше особено време.
Сега съм доста разглобена, бях си поставила за цел слизане в сърф форма, затова сутрин ставане рано(ако се стане късно слънцето е безпощадно, особено ако няма вятър), тичане до плажа, плуване, отбиване до будката за смути-блендирани плодове-манго, папая, ананас, банани, кокос със сладолед и после към къщи и после да се покара.
Няколко дни ходих и на шнорхелиране. Лелееее какви цветни риби има, какво чудо не е истина+ много костенурки които са големи симпатяги като излезнат на повърхността на водата да дишат...щръкват им кратунките отгоре и сякаш се усмихват. Във водата обаче костенурките на мен ми се виждаха бая страшнички и мноооооооооооого големи
Видях и една две малки акулки, останалото е много цветни риби от всякакъв вид, много са любопитни някои от тях идват наблизо да те разгледат...малко е некомфортно като рибките са повечко от 5-6 на брой макар и на размер по две три педи викаш си ”и сега какво, кой кого” хеххехее... А като се окажеш на средата на рибно ято...уоу..доста е странно усещането. Снимах с подводни апаратчета за еднократна упортреба дано нещо е излезнало, като ги проявя тези дни ще сканирам и ще покажа. Абе странна работа е природата....
Иначе, можем да им завиждаме за вятъра, ОПРЕДЕЛЕНО!!!! Просто вятър много, с тонове и постоянен...за разглабяне подходящ!Обаче урбанизацията не ме кефи както и това че ако се абстрахираш от палмите и зеленината и многото птици всичко ще бъде един типичен американски курортен градец....не че е лошо, но си представям колко диво е било преди...след като сега въпреки застрояването и хората има такова разнообразие на животински свят и на суша и на вода J
Така че, викам да се кефим на дивия остров докато не е станал “лустросан”
Снимките предстоят
За кайт пробите в кайт рубриката
Mahalo.
