Този път пътувах и на отиване и на връщане съвсем сама. Спътник ми беше само плюшеното мече, което ми подариха преди 3 седмици, возех го на първия ред...хахаххааа пускаше ми музиката, след кратка полемика помежду ни какво точно да слушаме
На отиване на границата нямаше проблеми, минах за около 40тина минути. С пристигането се оказа че съм им докарала вятъра хаххаха (то това спорно, 'щото тръгнах на прогноза и се знаеше какво ще е, ама...), два дни имали пълно безветрие и народа потънал в депресия и лека апатия....
Интересното беше, че като пристигнах на кея за ферибота, водата беше супер спокойна и не помръдваше нищо, като на нашето море вечер. Пет минути по-късно, в далечината започна да се чува лек тътен който страшно бързо се увеличаваше, за отрицателно време връхлетя някакво ураганче, корабите заподскачаха нагоре-надолу, засвистяха им макаричките, вълните започнаха да обливат кея... Чуваше се все по-силно Буууууууу- буууууууу....
Направо не вярвах на очите си и на рязката промяна.
На следващия ден карахме с 4ки
Беше яко готско
Последващите дни обаче поспадна и се караше с 5ки. На третия-4тия ден опънах и 5.8та, моето най-голямо платно
(тук е момента да кажа на Съни, че съм супер доволна от него, много мазничко се кара с това чадо
)
Имахме и два дена безветрие, ставаше само за кайт, та пробвах хвърчилото на Влади, само си играхме на брега, ама яко дърпа това чудо... С Влади и Илкджан се усамотихме на плажа към фунията и аз и Илк се разписахме с първите малки "летежи" на сухо хеххехе.. С Илкджан тайничко само си повтаряхме "а лелеееееейййй", после Влади влезна да кара... Надобрял е и стойката му е супер. Май догодина и аз ще съм с крило на острова
дано само преди това имам щатието да изкарам някое училище нейде на някой остров...
После пак карахме, макар че задуха юг, дигна яки вълни. Карахме и на уейвспота единия от дните и беше готино, същия ден като се върнахме от уейвспота се пуснахме и на вълните, ама вятъра беше паднал доста и ни хвана морска болест хаххахахаха... Разбира се аз съм адски доволна щото успях да взлезна на вълни които доста хора гледаха от брега само и цъкаха с език... Голям зор беше самото влизане и излизане от водата, но се разписах успешно.
Последните дни вятра мина през всичките посоки на света... Предпоследния ден като задуха север и към носа след фунията дигна адски готини вълни, записах първите си скокове, отдели се цялата дъска... Егати и кефа. Просто не съм очаквала, че усещането си го бива чак толкова много...Адреналина така ми се беше качил, че хората ме гледаха изумено как подскачам на плажа от кеф и си пеех колко е гот да се скача..хаххахахааа
Прибрах се сама на връщане, беше 1ви септември, на границата имаше меле, гастербайтерите очевидно се връщаха... Беше истински ад! Сега разбрах колко е кофти да се пътува сам... Просто защото в такава ситуация трябват минимум двама човека, един който да се грижи и да мести колата и втори който да чака на опашката за да подпечатат паспортите турците... Аз седях на опашката и търчах до колата едновременно... На два пъти си губих реда за печат на паспорта и поне три пъти си губих реда при предвижването към БГ пункт.
Да не говорим че в началото се подведох и "благодарение" на един пикъп се озовах в лентата където проверяват автобуси.... Като разбрах колко много съм сгрешила и тръгнах да се връщам назад се оказа че два автобуса тотално са блокирали лентата и за връщане и дума не може да стане. Шофьорите турци ме гледаха на кръв и гневно ми правеха знак да се махам... Добре че в тази цялата олелия, един човек който знаеше български ме прекара през един бордюр и коридор с все колата и ми помогна да се включа в опашката с колите... Включването в опашката беше особено драматично защото никой не искаше да ме пусне, изнервен от чакане.... пълна трагедия. Както и да е откарах около 4ч. на границата и се видях на няколко пъти в големи приключения. Примерно представете си зверски ми се пишка, а не мога да оставя колата, щото хиените ще ме разкъсат ако не си я местя напред регулярно.... Как се справих с този проблем...и досега е загадка... Факт е, че никога през живота си май не съм се радвала на факта, че съм се изпишкала толкова много, както тогава...
Та така.... Ще гледам да кача и картинки малко...