|
dee
|
 |
« -: 13.07.2018 11:37 » |
|
Когато с милото се гаджосвахме, му се наложи да избира между мен и една друга. Понеже за разлика от нея аз бях готова доброволно да се откажа от него, той естествено избра мен. За зла участ обаче, те двамата останаха най-добри приятели и продължават да се срещат от време на време. Сега тя е успешна бизнес дама, женена за общински съветник. За сравнение - на мен в главата ми има основно мисли за сърф, йога и курабии (мисли за конструктори рядко виреят) и никога не съм искала да се женя за никого.
От време на време ходим някъде заедно с децата. Последния път излязохме на един нов капан на плажа, от тези които „по-биват” като за общински съветници. Децата играеха на пясъка и аз от време на време прескачах дървения парапет да ги наглеждам. Разговорът вървеше мудно и основно се въртеше около резултата на мача Русия – Хърватия, но явно никой от нас не беше футболен фен. По едно време настъпи оживление - на мацката и се приходи до тоалетна. Казах и, че тоалетната на капана е съвсем прилична, но тя твърдеше, че била ужасна и искала да отиде до тоалетните на бара отсреща. Коментирах, че тоалетните са съвсем еднакви, но както желае. Мъжът и затрогнат от драмата на любимата си и предложи да прескочи парапета и да прекоси пясъка до въпросната предпочитана от нея тоалетна дестинация. Любимата обаче явно се почуства засегната от предложението му и заяви, че да се прескачат парапети било твърде просташко , а да ходи по пясъка не било нещо, което ще причини на обувките си за двеста лева. Казаното не беше отправено директно към мен, но все пак беше достатъчно силно, за да го чуя.
Следващия път когато излизахме, беше на участие на групата Точка Бг в едно малко местно ресторантче с вътрешна градина. Чудех се как да изкръшкам от уговорката, но милото ме усети и се угнети. Нямаше как. Тогава реших: облякох си размъкнат, плетен потник взет на разпродажба от мола, вмъкнах се в един прекалено разпокъсан, прекалено къс, дънкен минижуп (някои не я помните тая дума, нали?) и си надянах обувките на чукурнайсет сантиметров ток от лачена змийска кожа (човек като ги види и веднага иска да си легне с тях).
Когато ме видя, тя заби поглед в двете змийски чудовища и с горчивина каза: „Страхотни обувки, как успяваш да ходиш на тях”. Усмихнах се, присвих очи и я отрязах: „Какво пък, малко са просташки, но струват двеста лева!”
Ок, последните два абзаца още не са се случили, но ние довечера наистина сме на ресторант с нея и общинския съветник и ще има участие на Точка Бг. И не ме интересува колко меланхолично – социален ще е репертоарът на групата. Аз ще съм с въоръжена до зъби!
|
