ДЪРЖАВНО ПЪРВЕНСТВО ФОРМУЛА И ФЪНБОРД

[dee]

Събудих се около 3.30. Според йогите 3.34 е време толкова специално, че са му дали име –Брахми Мухурта, а часовете между 3 и 5 сутринта като цяло са смятани за свещени. Според интернет това били часовете, когато човек преживявал най-различни паранормални явления. Аз явно съм доста прозаична, защото обикновено се будя тогава, ако нещо се притеснявам и то обикновено за работата. Тази сутрин се събудих, но не започнах да мисля за работа – започнах да мисля за Държавното първенство по уиндсърф от вчера.
Тази година то се проведе в Поморие. Програматa беше за 3 различни дисциплини (всъщност дисциплините би трябвало да са повече , но ги комбинираха в 3 групи) в 3 различни дни. И така, аз имах да предавам някакъв проект и в събота вечер, когато е прилично човек да излезе да изпие 1 бира/ маргарита с приятелки, чертах до 12 посреднощ. Това обяснява, защо се появих на самото първенство за пръв път в неделя, когато беше и дисциплината, в която аз участвам, а именно фън борд.  По всичко личеше, че щяхме да сме само 2 жени – Миренка и моя милост. И двете сме от УК Бургас и щяхме да участваме, най-вече за бройката, но класиране официално за нас не би трябвало да има. Нищо необичайно – жените които се състезават, откакто имам наблюдения, обикновено са толкова малко, че си поделят медалите помежду си. Така беше преди да започна да участвам, така е и сега. Но за да има реално класиране трябва да има състезателки от поне 2 различни клуба. Така, че положението беше вяло. Представете си - притесняваш се за предтоящото състезание и тогава се сещаш, че то на практика състезание за теб няма да има и леко се подтискаш. И тогава, вече когато си ригнала, разбираш, че Пепа Мавродиева е дошла от някъде и е решила да участва. Това е трудно за вярване в началото – идва ти като гръм от ясно небе и манна небесна едновременно!!! Имам предвид Стефани и Илияна са страхотни и за нас винаги е чест (и причина за голям страх) когато дойдат да се състезават, обаче Пепа е нещо като легенда. Ама тя не била карала от 8 години, ама Иво Чеширов и бил дал материала – най-вероятно  какъвто имал в колата по стечение на обстоятелствата... Абе моля ви се – това е Пепа Мавродиева!
Ние с Миренка се състезаваме, буквално колкото да има състезание. Толкова, можем, такова ни е обурудването и най-вече такива са ни амбициите. Не че не сме пичове, просто явно не сме състезателен тип. А и да за почнеш да се състезаваш на 40 с амбиция, означава, че кризата на средната възраст не те е подминала. Тя така или иначе не прощава, но поне да е с мярка.
Оборудването ни е такова , с което да ни е комфортно да караме когато в Бургас духне бриз. Ако 3-ма човека на сърф във водата вървят, обикновено успяваме и ние, но прекалено широки дъски и камберни платна – това не е за нас. Бих казала, че сме „recreational“ карачки и ако съм пропуснала да отбележа – караме по състезания защото все някой трябва! Ако спрем да го правим, дисциплината за жени на състезателно ниво с голяма вероятност ще изчезне. Вие бихте ли искали това да тежи на вашата съвест?
Самото състезание премина прекрасно. Вятърът, който трябваше да духне от ден едно, дойде буквално в последния момент. Съдията беше обявил, че гонки след 5 няма да има, а минаваше 3.30 и вятър още нямаше. По едно време всички започнаха да влизат. Да, но вятър все още нямаше. Венци, който е най-добър в момента сред мъжете, излезе и си сложи фойл – явно се беше отказал да чака. И тогава, кагато уж всичко беше започнало да става ясно, както си бърборехме нещо с натежали души, изведнъж Рандев, каза, айде влизайте. Аз не съм чак толкова послушна, обаче дето ще седя кахърна на бетонната стена и ще гледам унило, скочих и вкарах оборудването. Тръгнах както се казва от пясъка и даже се почувствах гузна, че не подканих и другите жени да влизаме (казах ви, че не съм състезателен тип)
Вътре вятърът беше дошъл! За нула време всички бяха на глисаж и малко по-късно, мъжете се наредиха на старта – Дави, изразът е само фигуративен, пак да поясним

[dee]

Нас ни пуснаха с младежите, както беше обяснено на техническата конференция. Девойки тази година нямаше (и нека това лежи на съвеста на тези щастливци, чиито дъщери са последвали примера им в сърфа, моята е танцьорка и певица...) Младежите бяха трима, мисля от София, Варна и Бургас. Момчетата си караха като за ... републиканско!  Двамата очевидно бяха добре тренирани от бащите си, а нашето момче – Давид, участваше за първи път и по стечение на обстоятелствата ме помолиха аз да го заведа. Влязох в ролята на майка квачка, никакъв проблем! Поне не мисля, че е проблем, че патето накрая изпревари патката – дай боже всекиму

[dee]

Вятър имаше за всички. По дистанцията бяхме разпределени добре, имаше екшън на вехите, но умерен, никой не изоставаше драстично. По едно време на втората гонка, преди втора веха - гледам - тези най-отпред рязко сменят курса по вятъра. Веднага разбрах, че вместо към втора веха сме били тръгнали обратно към старта – казах ви, вятър имаше! Едно от момчетата – трябва да е било варненчето, ми беше точно подветренно и не можех да сменя курса. Виках му известно време, разбра ме. Тръгнахме рязко надолу, почти се сблъсках с Давид (явно не съм най-добрия ментор  все пак), но всичко се оправи – финиширахме без повече драми. Е, аз в някакъв момент се замислих, дали да не мина 3-та веха още деднъж, но си припомних броенето до 4 и пуснах към финала. Катеренето към старта никак не беше проблем. Като изключим, че за заобикаляне на дистанцията просто нямаше време. Аз поне за малко да изтърва втората гонка, защото опитах да изкатеря по правилния начин - без да рискувам да засека гонката на мъжете. Като разбрах каква е работата, преди третата гонка поех по шорткъта между вехите, но засечки нямаше. Имаше го обратния случай, когато някой от мъжете ни засякоха на едната веха – но не е било кризисно, просто иска повече самообладание да не паднеш на вехата като видиш тарапаната. Е, няколко от нас не го избегнахме.
И така, мъжете направиха 4 гонки, ние -3. Последната за мъжете беше „гювеч“ от съдията, защото е започнала няколко минути след 5. Аз лично изпратих заминаващата си от старта лодка с поглед на облекчение – 3 гонки на един дъх си взеха своето от физическата ми издръжливаост.

[dee]

При мен свещенните часове изтекоха, след малко вероятно ще се разсъмне. Аз ще си лягам, компютърът ми пише, че навън пак духа, а на вас –  добро утро! И моля ви, помислете си, дали не искате, догодина да дойдете да се състезаваме. От наша страна можете да разчитате на липса на амбиция и феърплей (за второто правят изключение отношенията ни с мъжете по трасето

[vandal]

Браво за участието, без драма, все едно не си участвала...

Искам само да кажа, че абсолютно съм съгласен за Брахми Мухурта. Всяка вечер след упорито медитиране над маси с хмелови течности, точно посред нощите, след 3-4 едни неща ми са се случвали. Паранормални и парапропивални, случки неразбрани и изненадващо потресаващи, и изобщо незабравими и необясними. Има и много незапомнени и необратимо забравени.
Истината е, след навъртени няколко десетилетки и хлапета, напоследък се чувствам уморен за медитации по късни доби. И вече подобни явления не ми се случват...
Може да има нещо във въздуха наоколо.

[Юли]

Браво Dee, ти си крепежният елемент в този спорт при дамите .
Много благодаря за изчерпателното "интервю" и за успешното участие. Както винаги пишеш увлекателно и с чувство за хумор, винаги е интересно.
Ако състезанието се провежда на по-ветровито място, сигурен съм, че би имало повече участнички, обаче явно само с това разполагаме.

[dee]

Благодаря, момчета! Пускам снимка на състезателите - чудесна тълпа, както винаги!
Вандал, радвам се че спиш добре - здравият сън е винаги по-добрата възможност от среднощните паранормални явления. Е, може би - почти винаги. 

[Юли]

Даже има и една съвсем млада надежда на хоризонта (отпред де) 

[dee]

Брахми Мухурта отдавна мина, този път направо съм си се успала. Но ето – от 5.00  съм будна и вече един час през главата ми прехвърчат картини от вчерашния ден и не мога да спя, както се пее в онази хубава песен...
Републиканското в Поморие! ...Всички сякаш бяхме склонни да се съгласим, че е добре, че все пак ще е в Поморие, когато видяхме сутрешния прибой в Бургас. На пристигане в Поморие обаче се оказа, че картинката там е също доста сериозна – морето около фара го бях виждала толкова разпенено само на снимки на сърф сесии на сериозни карачи от минали години. Замерих вятъра на буната – 7-9, вътре предполагаемо е било повече. Техническата конференция сякаш започна със закъснение и на нея стана ясно, че трябва да изчакаме вятъра да извърти от север на североизток, за да може да се разставят вехите както трябва. Съдията спомена и че не иска да се повтаря това, което било станало по-рано сутринта. Едва по-късно разбрахме, че някакъв сърфист бил влязъл и от „пералнята“ около фара изкарали само дъската му и него. Което пак си е нещо, но някой спомена, че около 40 мин не се знаело какво се случва с него... Все пак накрая влязъл джет и го изкарал. Джетовете явно не трябва да се мразят чак толкова...
Фарът! Ах...Там се кръстосват разпенени вълни в две посоки. Реално изглежда като прибой, само че е навътре в морето и не е един, ами са два. На човек му се иска да избягва тази гледка, имайки предвид, че скоро ще трябва да влезе. Обаче гледката привлича отново и отново, а вълните се кръстосват ли кръстосват и е добре въпросният човек в тези моменти да диша дълбоко и да приседне малко, ако слънцето му е дошло в повече. Да, фарът...
Огледахме местността. Този път сякаш имаше повече хора. Кико от Градина (дано не бъркам името) беше заформил една немалка тайфа от облечени в екипчета младежи и девойки, някой каза, че наброявали двайсет. Новият клуб, който както той сам се похвали,  си били основали ,се казва Bulsailing и можете сами да си преброите участниците им в класирането – Кико, ако е в основата на всичко, направо можем да му признаем, че направи този път състезанието. Стефани и тя беше на линия. Видяхме и още една девойка, която вероятно щяха да пуснат с нас. И така, с мацките от нашия клуб и този новия – състезание изглежда щеше да има.
Влязоха двама мъже в някаква последователност, първо Кико Кирилов от Русе, а после и Дани Кишишев от нашите и после излязоха, без да се налага да влиза джет. В женските среди се обсъждаше вероятността да се откажем от участие, като цяло, един вид да не си го причиняваме. Сега, аз в този момент може и да съм натиснала малко повече, но в общи линии казах, че е добре да изчакаме да видим мъжете как ще влязат и тогава да преценим. Вижте, на мен ми беше ясно, че Стефани ще ни бие, обаче пък и ми беше любопитно как ще се справим вътре. Нов спот, непознати условия – тази година се влизаше от място различно от миналата. И така – прибоят не изглеждаше невъзможен за минаване, просто от едната страна дъното беше по-дълбоко, а от другата вълните изглеждаха по-остри, а и казаха, че там има подводни камъни. Коридорът по който се влизаше/излизаше не е широк. Съответно излизането също се очертаваше да е тегаво. Обаче казах си, ако ще се чупи материал, поне да е на такова събитие.
Вятърът явно постепенно започна да обръща, обаче както е обръщал, така е и започнал да пада. От някъде се обадиха да започваме да влизаме и ние започнахме. Вътре се виждаше една лодка, за която се предполагаше че е стартовата, но дори и от вътре аз лично вехите дълго време не можах да ги видя и само си мислех: Нищо, ще караш след другите...Табло със схема на брега също нямаше, макар че тя схемата винаги е една и съща. Но аз се чувствах дезориентирана, не знам за хората които участваха за първи път.
Първата гонка на мъжете беше свирена. Тогава в общи линии видях първата веха. Аз май с възраста започнах да недовиждам – за втора и трета веха да гледам много не се напъвах като начало. Пуснаха ни нас – жени и младежи. Вятър като за начало имаше. Стефани бързо излезе напред, аз по всичко личеше бях втората жена след нея. Вълните вътре бяха респектиращи. Седмицата на моменти я усещах доста по-тежка от обикновено, сякаш силата в платното не беше лесно да се трансформира в движение на дъската. Може и да е било заради вълните, може и да е било моето въображение. Но да се кара с голям материал на големи вълни си е трудно по една или друга причина.
Първата веха беше доволно на пускане, втора и особено четвърта - яко на качване. Аз с моята 32 см финка щях да имам големи ядове, но първата гонка мина що-горе добре, сякаш се глисираше до последно. Проблемите с финката ми се очертаха, когато се оказа, че не мога да кача навреме за втората гонка. Издрапах почти до лодката, но знак който да маркира линията на старта подветрено на лодката не можах да забележа и реално не знаех дали съм качила достатъчно и за това се доближих по някаква неясна посока към лодката и си питах съдията, дали мога да стартирам. Той ми вика, ами как да не може, те другите вече са на първата веха. Аз обаче си разбрах каквото ме интересуваше и стартирах криво – ляво. Все още вятърът ми стигаше. На втора веха този път забелязах един балон в същия цвят като вехата и малко наветрено от нея, който много се зачудих какво точно представлява, но бързо реших,  че каквото и да е – веха не е. Абе май не е било много бързо, защото все пак съм си направила труда да го взема като веха, като направих джайба с много голям радиус и взех и вехата с балона.Този балон малко по-късно реших, че трябва да е краят на старта и после, от някъде, вече на сушата това се потвърди. Така. Трета веха пак беше на пускане. Проблемите започнаха с четвъртата. В един момен осъзнах, че ще ми е трудно да я изкатеря, за това излязох от налъмите, то и вятър май много вече нямаше. При все това я доближих и сякаш се очертаваше всичко да мине гладко, когато изведнъж един от младежите, който явно току що я беше взел, се впусна директно към мен на глисаж, качвайни рязко, кой знае защо. Имахме 2-3 секунди да решим как да се разминем, но не можахме, аз паднах, за да намаля сблъсъка и мисля, че успях. Обаче след това вехата вече беше загубена кауза, а да ви кажа и малко спря да ми се състезава в този момент. Можех да се върна и с един допълнителен поворот да взема вехата, но реших, че няма да вляза във времето за финиширане плюс,че ще се забавя за старта на трета гонка. Отправих се към старта, но вятърът беше продължил да отслабва. През цялото време на поворотите се падаше повече от обичайното, мисля че това не важеше само за мен. Умората се натрупа, а и на мен духът ми се беше понижил заради сблъсъка на вехата. Имаше момент в който не бях сигурна какво точно се опитвам да парвя. Качването до старта отново беше мъка, но хей, този път поне знаех къде е старта или поне предполагах. Третата гонка тръгна мудно, Глисирах ли изобщо в момента не мога да си спомня. Четвърта веха започнах да опитвам да я нацеля още от трета, обаче изглеждаше невъзможно. При липсата на вятър и с моята финка, вълната ме е снасяла прекалено... Четвърта веха е последната преди финиша, но аз пак реших да не финиширам. Тръгнах към брега.
Чувствах се глупаво. Усилият които бях положила, изглеждаха безрезултатни и неоправдани. Бях упорствала за да влезем всички, а на  четвърта веха не упорствах достатъчно. Сбъдна се и най-големият ми кошмар при тези случай – да се сблъскам с дете.
На брега обаче усетих блекчението, че всичко е приключило. Поздравих Стефани за победата. Поговорих си с малкия какво точно се е случило от неговата гледна точка – разбрахме се. Малко по малко усетих, че и на другите им е било трудно. Осъзнах, че това не е някаква моя лична драма и както винаги оказа се че,  това да не приемаш нещата лично е много освобождаващо.
Вечерта на по бира с приятели видях че в класирането съм втора. Тогава чак осъзнах колко трудно трябва да е било наистина.
Добре че има година до следващото състезание, където обаче много се надявам всички пак да дойдат! Беше страхотно, че имаше такова участие! Жалко, че на награждаването може да не се съберем за онази любима обща снимка. Но до нови срещи!
WINDSURF FOREVER!

[Юли]

 
Браво Деяна, ако беше лесно, всички щяхме да сме състезатели! Пишеш страхотно, интересно и завладяващо, направо ни вкара в играта
Вълните и прибоя са тежко предизвикателство дори и за опитни "потребители"
Прибоя, при боя, бой, боец... Отново браво за куража и класирането, стискаме палци и за следващото участие

[dee]

Благодаря, Юли! Пускам снимката с победителите, аз заради нея май участвам Ивайло, този до мен с белите гащи, стана пръв сред мъжете, вероятно защото 1 седмица преди състезанието ме емна да бягаме и да плуваме, за да сме по-подготвени... Смятайте, ако бехме започнали да тренираме 2 седмици предварително! 

[dee]

ОК, Ивайло не е първи, въпреки, че уж трябваше да е - иамаше протест и съдията на онзи етап смяташе, че ще трябва да го уважи. До колкото разбрах, до сега на държавните първенства са се гледали правилата на PWA относно размера на дъските. Сега явно са излезли някакви нови, които не са на PWA, при които участието на фънборд с по-големи дъски е допустимо и така нататък. Което вероятно означава, че оборудването вече ще взема още по-голям превес за сметка на караческите умения. Ама така е, то само е каране, икономическия растеж не можем го оправи