Не знам откъде да започна
.
Още преди да тръгнем започнаха приключенията. Оказа се, че самолетите за Валенсия излитат от терминал 1, ние естествено отидихме на 2...
. Добре, че усетихме преди да излетим за Конго
.
Точно влезнахме в терминала и се разрази такава буря със светкавици, че не само спряха излитащите самолети, но и затвориха летището за кацащите. Забавиха полета около час, а в чакалнята имаше десетина бебета и още толкова крещящи хлапета
. Докато чакахме бурята да отмине се срути част от тавана на залата и персонала на летището едвам овладя положението. Пода се наводни и водата тръгна към машините за безалкохолни, които бяха под напрежение. Нямахме бус и уейк, та за това само гледахме
.
Имахме резервирано приоритенто настаняване на борда, но понеже няма инструкция как да го ползваш, когато ни дойде реда за влизане се оказа, че е трябвало да минем отпред на опашката и вече нямало как да го ползваме. На връщане всичко беше доста по-добре организирано, без значение кога се качваш на борда, определени редове се пазят за хората платили за това.
Както и да е, летяхме по светло и гледката под самолета беше страхотна. Макар, че голяма част от пътя беше над морето, видяхме красивите планини на Албания и Италия.
Точно преди да кацнем се оказа, че бурята която ни изпрати е стигнала и до Валенсия да ни посрещне... Бяхме със спуснати колесници и пистата се виждаше под нас, когато стана НЕЩО и пилота от положение за кацане изправи самолета почти вертикално. За около 30 секунди разбрахме как излита космически кораб, беше супер яко! Добре, че седалките в новият самолет бяха дотатъчно здрави, май изкривих само единият подлакътник
.
Летището във Валенсия е добре организирано, има насочващи табели (дори и на английски)
. Най-добрият вариант да се придвижите до центъра е с метрото. Билет може да се купи под летището, като не се опитвайте да разгадаете тарифите изписани на няколко испански езика. Има гише с англоворящ служител където получавате 1 електронен носител (струващ 1е), дори и да сте повече хора. Летището се води втора зона, центъра първа. За да стигнете до там зареждате картата с по 2е на човек. Носителя не се връща, но може да го зареждате многократно. С такси е около 20е.
Пристигнахме доста късно в хотела, но нямаше никакъв проблем с резервациите и настаняването. Харесахме такъв който е близо до центъра, Океанографик и плажа. Определено успешен избор! В повечето 4* хотели има басейн, нашият имаше и фитнес. Никакъв шум не се чува отвън, леглата са удобни, прозорци, баня, вана - всичко се поддържа много чисто и винаги подредено.
Самият град е много просторен. Пресечен е от големи булеварди с по 3-4 ленти в посока. Останалите улици са еднопосочни и така движението е организирано много добре. Движението не е никак интензивно. Даже и през по-натоварените часове, спокойно можеш да пресечеш улицата. Тротоарите също са доста широки, като има отделена маркирана зона за велосипедисти. Пълно е с места за паркиране, както и големи подземни паркинги.
Около центъра има корито на река, което е направено на парк изпълнен със забавления, палми, тревни площи и велосипедна алея. Там се намира и парка на Гъливер. Валенсиянците са дружелюбни и готови да помогнат, ако случайно не знаят английски, намират кой да им превежда. Без никакъв зор нещата стават "маняна", всички са спокойни, няма никакъв стрес. Магазините отварят в 10 и затварят за обедна почивка от 13:30 до 16:30, събота само до обяд, а неделя... маняна
. Не добро впечатление ми направиха относително мръсните тротоари. Предполагам е свързано с наличието на хора от всякакви раси и цвят на кожата. Друга "забележителност" са огромните черни хлебарки, които излизат привечер. От време на време се вижда как някоя група почва да играе танцът на радоста (нещо подобно на ръченица, но с по-високо вдигнати крака) и почва да пищи пронизително за около 10сек. И аз се пробвах, но без звуковите ефекти и не беше толкова тонизиращо
.
Всяка сграда е интересна. Ако не е старинна е модерна, с разчупени форми и големи прозорци. Блоковете до булевардите са високи (на голямо разстояние от тях), а в останалата част ниски. Доста е просторно и не се чувстваш смазан от липса на пространство.
Зоната около Градът на науката и изкуствата е направен като парк. Никакви други постройки на огромно разстояние около него. Самият той изглежда като взет от фантастичен филм, а около него има голяма водна площ.
Храната не е много разнообразна, почти навсякъде се предлагат много видове Паеля (нещо като гювеч с много ориз), някои с цели охлюви с все черупките
. Нещо не се впечатлих от нея, но много ми хареса Тортилата и многото различни от тук плодове. Праскови има и като нашите, но имат и някакъв странен и много вкусен сорт.
Заведенията не са големи, но са под път и над път. Цените за ястие варират от 4е до към 12е, не броя екзотичните. В почти всички ресторантчета се предлага меню. То включва избор от първо, второ, напитка и десерт. Цените са между 8е и 15е. Десертите не са много, сладкарниците също, ехххх
. Има много сладоледи и шоколадови къщи. За съжаление не къщи от шоколад, а такава в която се сервира такъв
.
Задължително трябва да се види Океанографик. Това е един огромен аквариум разпределен в 10-ина футуристични постройки. Може да се влиза на и под нивото на водата. Влизането в съоръжението става през врата тип метро, като багажа се минава на скенер. Не се допуска внасянето на храна (вътре има
) пише, че е забранено внасянето и на фотоапарати, но вътре е пояснено, че е забранено само ползването на светкавица. Заради тази процедура опашката е голяма, а в жегата всяка минута е кошмарна. Цената на човек, без да се гледа шоуто с делфини е 25е, за него още 15е. Опашка има и пред касата.
Всичко това моментално се изпарява още с влизането в първата зала, а по-нататък дъхът ти направо спира. Уникално е, можеш да зяпаш рибите с часове. И те ни гледат, и те с широко отворени очи
.
Видяхме доста странни риби, скатове, акули, медузи, тюлени, моржове и белуга. Тюлените са истински артисти, правят всякакви трикове, с които да те впечатлят, плуват със затворени очи, почесват се небрежно, плуват по гръб под водата, пляскат с крачета... Много е интересно. Моржовете са по-големи от минибус и също плуват без да гледат. Двете белуги бяха разделени по някаква причина и от време на време се викаха жално с толкова мощен крясък (подобен на делфинския, но много по-силен), че цялата зала кънтеше.
Шоуто на делфините не се различава много от даваните по телевизията, но определено си заслужава гледането. Правиха много акробатични номера, двойно и тройно салто във въздуха, бутат човек над водата, прескачат препятствия, даже въртяха обръч синхронно
.
На път към плажа минахме през зоната за състезания по Формула 1 с надеждата да видим пистата, но така и не успяхме. Извън мероприятието не можахме да различим очертанията ѝ. Обаче ПЛАЖЪТ е нещо което не мога да опиша, трябва да се види! Път отделящ хотелите от равна ивица ситен пясък широка 300м! Освен това, ивицата е дълга 10-ина километра... Водата е топла с малка соленост (почти вкусна
).
Не можахме да разгледаме Био паркът, това е огромна зоологическа градина без клетки... Нищо, другият път
.
Разгледахме арената за борба с бикове, като въобще не очаквахме, че тя е действаща. Вечерта имаше корида. Испанците яко се кефят на нея, при всяка атака срещу тореадора се чува мощно ОЛЕЕЕЕЕ
.
Друга забележителност е Катедралата на Валенсия. В нея се намира висока средновековна кула с тясно вито стълбище. Ама много тясно и много високо
. Ако нещо ви гони клаустрофобия... пропуснете. Докато си настъпвах езика при изкачването, отгоре някакви дебели англичанки се опитваха да ме прескочат, защо по дяволите няма светофар в двата края?! Залепих се за стената и все пак едвам се разминахме. Качиш ли се веднъж, не ти се връща. И не само заради няколкото милиона стъпала надолу... Гледката си заслужава! Вижда се цяла Валенсия във всички посоки. Паркове, плажове, стадион, готически и модернистични постройки... Разглеждахме близо час. До нас имаше огрооомна камбана, която в 6 се раздрънка... още ми пищи едното тъпанче.
Нощем всичко е осветено и раздвижено. Всички заведения работят, хората са навън и е доста весело. Скоро ще се опитам да пусна и снимки.
Искам пак.....
