Фуертевентура е част от Канарските острови с дължина около 100км. Намира се на стотина километра от долната част на Мароко и съответно е топло, дори и през зимата. Няма метро, съответно не се краде.
Докато летяхме над Африка видяхме огромни планински вериги с много повече сняг и от Алпите включително. Въобще не го очаквах това
.
На Фуерте задължително си вземете кола под наем. Цената на безоловния е 1.07е/л, пътищата са много хубави, опасват целият остров и са връзка между всички населени места. Летището не е много голямо, добре е подредено и поддържано. Намира се до Puerto del Rosario, най-големият им град. Дори и по това време имаше полети от и за целия свят. Изглеждахме малко странно със зимните си дрехи, но поне не бяхме с високи токчета, като няколкото девочки с които се засякохме на терминала
.
В Puerto del Rosario е и най-голямото пристанище. Оттук тръгват фериботи до останалите острови и континента. Има индустриална зона с много халета и складове, големи магазини и паркове. Сградите са по-високи от тези в останалите градчета, има големи магазини и градски транспорт.
Фуертевентура неофициално е разделен на две части. Все едно си на два различни острова.
В северната част се намират почти всички сърфистски спотове, с големи и добре оформени вълни. Името на архипелага бил идвал от "куче" (can), 'щото ги имало много, но мисля, че правилното трябва да е от "канари" (скали, камъни)
. Пейзажа на север е някаква комбинация между лунен и марсиански, само наличието на вода те уверява, че си на Земята. Навсякъде щъкат марсианчета с летящи чинийки (упс, сърфисти с хавайки), в търсене на най-подходящия спот.
Пътищата в северизточната част стигат до Corralejo, а след него се продължава по нещо като черен коларски път от пресовани вулканични скали. Марсианците го прелитат с 200, нали са с чинии под наем
. Хубаво е да се вземе относително проходима кола, Порше или БМВ ще имат проблеми........ с багажниците
. До повечето места за каране се стига по въпросната настилка. Като се добавят липсата на табели и не много ясното им означение на картата, човек може доста да се полута докато се ориентира. Преди градчето има огромна пясъчна ивица с големи дюни сред които се намират "меките" спотове Glass Beach, Flag Beach, плажа на vandal Playa de los Martos / El Burro и Grandes Playas. В големият залив на Коралехо се намират каменистите Rocky Point и Harbour Wall. Близо до Majanicho имаше малки бели камъчета, досущ като бонбоните "Снежанка" от близкото минало, но не бяха толкова вкусни.
В самото Corralejo е доста пъстро и оживено, пълно е с хотели и хотелчета. Няма молове, но е осеяно с множество спретнати магазинчета в които се продават повечето световни марки, както и оборудване под наем. По крайбрежната улица има много ресторанти с гледка към залива с пристанище, кей и сърф училище. Вечерното облекло е джапанки и яке, а през деня бански, неопрен и вратовръзка.
Много добри места в "горната" част са El Cotillo, Majanicho, Playa de Esquinzo и Hierro. В зависимост от посоката на вятъра може да се избере подходящ спот. Вълните са с почти постоянна посока и идват с различен ъгъл срещу курса. Каране успоредно на вълните на практика почти няма.
Южната част е доста по-култивирана. Огромни хотели, паркове с палми и зелени площи. Най известното място е плажът Jandia - дълга пясъчна ивица и плитка синя вода. Там се намират няколко интересни градчета: туристическия Costa Calma, спокойното Tarajalejo с плажове от черен пясък и Gran Tarajal. Наблизо се намира и La Pared откъдето се откриват невероятни гледки, както и може да се правят страхотни снимки на океанския залез.
Двата центъра на Rene Egli се намират на най-стратегическите места. Вятъра влиза странично, не прави вълни и се усилва от сушата. Рене е затворил второто си училище, но по думи на vandal в момента строи друг огромен център на два етажа. На старото място все още може да се наеме екипировка. Плажът и пред двете бази е чист и спокоен. Във водата има десетина кайта и толкова уиндсърфа, за хавайки не става. Повечето плажуващи са голи, чак ти става неудобно, че си по бански (това се отнася за целият остров).
Качихме се и на хавайка
. Голямо забавление е, хареса ми, но ми се струва, че хамалогията е повече от при уиндсърфа. От една страна разнасяш само една дъска, която влиза в колата, от друга доста се гребе за да се стигне до правилното място. Карането по вълна е примерно 15 секунди, а чакането доста време, при това ако няма много други сърфисти.
Бойното ми кръщение беше в района на El Cotillo и по-точно на Esquinzo. Уникален "плаж" с огромни зъбери високи няколко десетки метра и перфектен пясък при отлив. Вълните са с голяма амплитуда, много дълга пяна (идеална за учене) и ситен пясък на плиткото. Стигането до там обаче е доста трудно. Уж има път, но на практика си пердашиш през камънаците. Освен "достъпа" с кола, съвсем на ръба на скалите има направена пътечка оградена с камъни и дълга няколко километра! Започва от El Cotillo и върви доста на юг оттам. От нея стават страхотни снимки на местноста и плажовете.
От време на време притичват някакви животинки с големи пухкави опашки. Кръстихме ги скални катерички, като усетят, че имаш нещо за ядене идваха и ти го взимат от ръцете.
Заредихме се с положителна енергия, слънце и приятни емоции. Уиндсърф на вълни не можахме да покараме, но на Sotavento имаше вятър за към 5кв и начесахме крастата.
Специални поздрави и благодарности на vandal, най-готиния и отнесен сърфист на архипелага. Той не само ни даваше безценни съвети и напътствия за пребиваването във Фуерте, но ни даде и оборудването с което карахме там.
Чакаме с нетърпение следващата ни екскурзия. Мястото е перфектно за каране през зимата, ежедневните вълни не позволяват да ти доскучае, дори и ако няма вятър. Може да се наеме АТВ (бъги) и да се обикаля из острова. Може да се кара колело или просто да се плажува. Без никакви проблеми се караше с къс неопрен, даже имаше и сърфисти/ки по бански. Гол никой не караше
.