Интервю на списание "Бордсийкърмаг" с Каро, което дава представа за личността на Андре Пасковски- автор и продуцент на филма "Под повърхността"
Новината за смъртта на Андре Пасковски се разпространи като горски пожар. За мнозина болката беше дълбока, целият свят на уиндсърфинга буквално се обля в сълзи, PWA Тенерифе придоби нов смисъл за хора като Рикардо Кампело, Клаас Фогет и много други, които добре познаваха Андре. Беше публикувано едно писмо, написано от Андре през последните му дни и за броени часове то беше споделено от хиляди във Фейсбук. Цяла плеяда суперзвезди в уиндсърфинга отдадоха почит на младия талантлив сърфист и филмов продуцент. През тези две седмици стана още по-ясно колко голямо е било влиянието на Андре.
В крайна сметка борбата на Андре с рака приключи с поражение и в сърцата на най-близките му хора зейна страшна празнина. Въпреки прогнозите на лекарите, той се бори с всички сили и дори на няколко пъти успя, напук на малкия шанс, да победи в битките. Времето няма да разсее скръбта ни и никога няма да бъде късно за съболезнования към семейството и приятелите му, но сега можем да се замислим за постиженията и признанията на този вдъхновяващ Човек. Това, което той успя да постигне през кратките си 31 години на този свят, ще се окаже далеч повече от постигнатото от мнозина в рамките на нормално дълъг живот. Отдаваме своята почит към Андре Пасковски – нека почива в мир и дано делата му да вдъхновяват другите завинаги.
Сп. “Бордсийкър”: Каро, разкажи ни за Андре Пасковски. Кога и как се срещнахте за първи път? Какъв беше той „зад камерата”, така да се каже?
Каро: С Андре се запознах в Джери, Бразилия, през октомври миналата година. Първото ми впечатление беше, че е твърде луд... но после се случи да играем на разни игри (табла, карти) и това ни даде възможност да започнем да си говорим и да се опознаем – и веднага си допаднахме. Да говоря с него ми се струваше толкова естествено – за абсолютно всичко. Бяха приятни, честни и ИСТИНСКИ разговори. От онзи ден до последния миг сме се наслаждавали на всеки свой разговор, просто научавахме нови неща един за друг и заедно израствахме като двойка. Безкрайно щастлива съм, че изживях това – щастлива съм за всяка секунда, която сме прекарали заедно.
Сп. “Бордсийкър”: За човек, който е толкова влюбен в правенето на филми, с такъв огромен професионализъм, мислиш ли, че той зададе нов стандарт във филмите за уиндсърфинг?
Каро: Андре така силно обичаше уиндсърфинга, както и създаването на филми, че черпеше енергия тъкмо от тази любов през всичките тежки моменти. По лицето му се изписваше какво щастие изпитва, когато види добър кадър. Случвало се е да ме събуди посред нощ, само за да ми разкаже каква идея му е хрумнала за идеалния кадър за проекта или нещо подобно. Мисля, че е трудно да правим сравнения, защото в бранша се работи наистина трудно – няма много пари, а очакванията са огромни – но у него имаше толкова страст, а също и талант, че естествено зададе нов стандарт при филмите за уиндсърф. А и защото вечно се опитваше да надмине собствените си предели, винаги искаше да се усъвършенства, да мине на следващото ниво, да бъде по-добър не само в сравнение с другите, а и спрямо себе си.
Сп. “Бордсийкър”: Ти беше до него през последните месеци, работи с него по проектите му. Имахте ли истински незабравими моменти?
Каро: Странно е, защото преди да се запозная с него, си бях купувала неговите DVD-та, а ето че година по-късно работя по довършването на „Под повърхността”. Когато го срещнах за първи път, той ми каза, че искал да осъществи един нов проект, но не беше сигурен дали щеше да има енергията и времето за това. Затова се радваше, че бях готова да го подкрепям и да му помагам във всичко, за което би могло да има нужда. През последната година научих толкова много, направо луда работа! Правехме всичко заедно, от първия брейнсторминг за проекта до този момент. Той ми пращаше копие от всяко писмо и взимахме всички решения заедно, което задълбочи връзката ни още повече. И, разбира се, имахме хиляди незабравими мигове... Например в Мауи и двамата влизахме във водата с фотоапарата и камерата с боксове за подводни снимки и беше толкова забавно! Или пък, когато решавахме кои песни ще включим, от самото начало правехме плейлист и плейкарти, докато се получеше нещо добро. Това, че можехме да правим всичко заедно, правеше работата толкова забавна – направо не приличаше на работа, макар да се е случвало да работим по 10 часа на ден. Беше просто приятно прекарано време заедно.
Сп. “Бордсийкър”: Миналата година много пъти имахме възможност да разговаряме с него и той много задълбаваше в обсъжданите теми, беше настроен много философски. Представям си какви са били вашите разговори. Можеше ли да се научи много от него, отвъд уиндсърфинга и киното?
Каро: Както вече казах, тъкмо това ни събра. Можехме да разговаряме за нещата така, както преди не ми е било възможно. Говорехме за всичко и, разбира се, имаше много да уча от него. Той винаги казваше, че ракът го е накарал да осъзнае много неща в живота – за това, кое е наистина важно; че трябва да се грижиш за хората, които обичаш, да не си прекалено суров към себе си, да се радваш на всеки миг. Разговорите ни бяха много приятни и това е едно от нещата, които ми липсват най-много. Дори през последните ни седмици заедно, в болницата, имахме страхотни разговори и се наслаждавахме на времето, което ни оставаше заедно.
Сп. “Бордсийкър”: Той говорил ли ти е някога за плановете си след „Под повърхността”?
Каро: Здравословното му състояние не му позволяваше да прави твърде дългосрочни планове... но, разбира се, беше вкопчен в надеждата и се бореше така, както никога не бях виждала, за да оздравее... и наистина говорехме и за бъдещето. Той много би искал да има деца; пък и аз, която никога преди не бях мислила за брак или за деца, страхотно бих се радвала да имам всичко това с него. Всичко сякаш си идваше на мястото. А когато говорехме за възможното ни бъдеще заедно, бяхме толкова щастливи!
Сп. “Бордсийкър”: Той беше една от най-вдъхновяващите фигури в уиндсърфинга, постигна неимоверно много. Кои според теб са неговите най-страхотни моменти, с кое се гордееше той най-много?
Каро: Беше много горд, че направи филма „Rewarded” („Възнаграден”), защото успя да покаже колко вдъхновяваща е историята на Голито, вече петкратен световен шампион. Освен това много се гордееше, когато станеше дума за „Four Dimensions” („Четири измерения”), защото успяха да направят нещо наистина голямо с малък бюджет, а резултатът надмина всичките му очаквания и собствените му предели. Много се гордееше и с процеса на създаването на „Под повърхността” – беше страхотно доволен от вече готовите части и от работата на екипа като цяло. А сега полагаме всички усилия да завършим филма и той да е така вълшебен, както Андре искаше.
Поднасяме най-искрените си съболезнования на всички опечалени, особено на семейството на Андре Пасковски и на Каро. Почивай в мир!
