Преди има-няма десетина години работех като доброволец в една лондонска организация. Плащаха ни сметките, но джобните ни бяха 60 лири на седмица. За това с другите доброволци излизахме в един клуб в квартала, където в четвъртък имаше банда на живо и снейкбайта беше на половин цена. Всички пиехме снейкбайт
. Обаче една събота с Хан Бин решаваме да мръднем до Уимбълдън да разнообразим. Влизаме в някакъв фенси бар и аз отивам да поръчвам. По това време вървяха едни реклами на бакарди с Вини Джоунс и аз много ги харесвах, като не знам защо си представях че бакардито е сладко и слабоалкохолно питие. Та отивам аз на бара и поръчвам за Хан Бин и добавям една водка с бакарди. Барманът изглежда искрено объркан. Пита ме искаш 1 водка и 1 бакарди? Викам, не бе искам ги заедно. Той нещо обаче пак не може да ме разбере, хората наоколо се ослушват и аз съм вече наясно, че нещо съм объркала, за това минавам в настъпление. Казвам му: пич дай си ми водката с бакардито, ок? На отдалечавне една мацка ме спира да ми каже колко харесва стила ми. Аз пък си представям какво си е помислил горкият барман: Ех, тези руски момичета!