Страх от вятър

[glum]

Здравейте съфорумци,
мъчи ме един проблем, който искам да споделя с вас и с надежда, ако не намеря решение, то поне да не съм единствен. Всеки път когато раздуха вятър и се готвя да тръгна към спота се почват едни мъки: свива ме корема с гадна тъпа болка, минавам през тоалетната и по двете нужди независимо от това кога за последен път съм бил /извинявам се ако има по чувствителни, но си казвам всичко като на доктор/, ставам разсеян и нервен с околните и чувствам едни леки боцкания в сърцето. Въобще, доста гадно. Хубавото е че всичко ми минава след първото цопване във водата, даже понякога падам нарочно само и само да ми мине. Ако се оставя и изляза сух, умората го тушира почти изцяло, но пак нещо остава. Кажете какво да правя? Някой сблъсквал ли се е с нещо такова?

[Sunny]

Предполагам, че това е адреналин, примесен с доза страх, който е съвсем нормален, предвид това, че този спорт не е от най-безопасните

[valko]

Най добре като разбереш че ще караш не се храни 2-3 дни или си направи отвара от Дренки
така ще се запечеш че ще мечтаеш за тоалетна 

[Pavel_Gr]

Погледни го от хубавата страна - след извършването на всички дейности.....ще си по-лек, което води до по-ранен глисаж 

[dee]

Ами аз си спомням на времето един парапланерист - много целеустремен младеж между другото - как каза малко преди да излети: "мен ако не ме е страх защо да го правя"... За себе си мога да кажа и то със сигурност без да скандализирам никого, че винаги много ме е страх, но не това е причината да не карам достатъчно, а е точно обратното. Иначе последния път когато се очакваше прогноза и предната вечер бях крива и дръпната и се притеснявах за това дали ще духне достатъчно, дали няма да духне прекалено, дали няма да счупя нещо(било то от заменяемия или не материал  ) дали, дали, дали...и тогава си казах, по дяволите, Деянке, важното е че утре ще бъдеш сърфистка, пък било то и само за ден... Така че малко суета помага понякога . Но пак мисля,че основното е практика. И последно само да кажа, че откакто карам, изпитвам много по-голям страх от природните стихии - дори и когато вечер навън духа,а аз си стоя вкъщи.

[valko]

Само глупаците не се страхуват колежке 

Лично аз мисля че всички ни е страх поне малко кой от  кой от  други от  и

[Abit]

  има и изключения... аз искам урагани и мълнии да разцепват морето, а аз да си прелитам от вълна на вълна.

[dee]

Само глупаците не се страхуват колежке 

Лично аз мисля че всички ни е страх поне малко кой от  кой от  други от  и

Респект!
Аз да си призная за използваното клише  :

http://www.youtube.com/watch?v=4QBmTHwR3hg

[Юли]

Браво, че въпреки страховете се опитвате да ги преодолеете. Лечението е ясно...

[daniel]

Аз невероятно много искам да соча с парашут...... и невероятно много ме е страх.....
Имало е случаи, когато си решавам, че ще го направя - нищо конкретно за ден и час - и въпреки това сънувам поне седмица след това как скачам и литя.... и в съня ми ме е страх.... и то защото след като скочиш - нищо не зависи от теб - я се отвори парашута, я не....
И затова и ще скоча.... както каза Юли - "Лекарството е ясно"

[Pavel_Gr]

Винаги съм смятал, че майката му е да не мислиш, я да не можеш, я нарочно..... Честно казано аз мисля повече за материалната част, защото като спраскам нещо от келешлък, събирам пари една година, за да си възстановя счупеното.    А от морето едно на ум няма този, който не му е ял попарата.....

[Venelin]

мъчи ме един проблем, който искам да споделя с вас и с надежда, ако не намеря решение, то поне да не съм единствен.

Като дойде зимния сезон, преди първите 2-3 карания ИЗОБЩО не мога да спя. После ми минава За сърфа - преди всяко тръгване нанякъде, независимо къде, също не мога да спя. След втория ден нещата се нормализират. Затова смятам, че групирането на каранията намалява процентното изражение на предварителния стрес спрямо времето, прекарано на вода

[glum]

Ееее хора, благодаря за отзивчивоста. Не бях сигурен, че някой ще обърне внимание на проблема. И да си кажа че ако ми се съберат две-три карания в рамките на 7-8 дни, симптомите леко отшумяват и се подтискат, но не минават напълно. Така както чета, явно само по чести карания може би ще ме оправят. Дай боже всекиму де.

[stefanvo]

страхът си е инстинкт за самосъхранение,всъщност си е як протектор.въпросът е дали трябва да се лекуваме от него .при екстремните спортове трябва да си малко луд,но в не и да се паникиосваш.когато човек си знае възможностите и прецени ситуацията страхът ще е минимален,и така с всеки път ще бъде преодолян за съответното нещо.НО ДАЛИ ТОВА Е СТРАХ ИЛИ ВЪЛНЕНИЕ?много пъти съм се хващал че ми тупа сърцето не от страх а от вълнение,а това вече сигурно се дължи на АДРЕНАЛИНА.няма безстрашни хора повече тренинг е истината и каране на сърфа

[Sunny]

страхът си е инстинкт за самосъхранение,всъщност си е як протектор.въпросът е дали трябва да се лекуваме от него .при екстремните спортове трябва да си малко луд,но в не и да се паникиосваш.когато човек си знае възможностите и прецени ситуацията страхът ще е минимален,и така с всеки път ще бъде преодолян за съответното нещо.НО ДАЛИ ТОВА Е СТРАХ ИЛИ ВЪЛНЕНИЕ?много пъти съм се хващал че ми тупа сърцето не от страх а от вълнение,а това вече сигурно се дължи на АДРЕНАЛИНА.няма безстрашни хора повече тренинг е истината и каране на сърфа

Съвсем вярно