Не знам от жегата ли или от липсата на вятър ама напоследък по форумите само на простотии попадам. Та да вмъкна и аз една. От последното но ходене на Острова. То вятър нямаше кой знае колко, но нашия хазаин отново ни изненада.
Случката е с небезизвестния Закерия Топал. Пристигаме ние в Ешелек и право при него. Има ли свободни места, питаме. Има - вика той. И с най-очарователната си усмивка приличаща на гърмяни с ловджийска пушка тараби, оня казва: Супер квартира има свободна, ей сега ще ви заведа. И хукна. Дотук нищо подозрително, той човека си е гостоприемен, общителен и като ни види в зеницата му се превъртат отражение на доларчета "$". Стигаме до една от двуетажните къщи и той ни посочва , че ще бъдем на горния етаж. В същия момент от едната стая изникна една "кака" и след нея един чичко, пооправяйки си дрехите. Тя си говори нещо с хазаина и после се ухили мазно към нас тръгвайки на някъде. "Кака" нарекох възмургав арабски субект облечен с розова тениска и розова пола до земята на видима възраст над 40 и по нищо не отличаващ се от мазните ромки(от тия със сините венци) които продават метли на Женския пазар. След като тя изчезна хазаина взе разпалено да ни обяснява нещо в продължение на 5 мин, ръкомахайки, сочейки към долния етаж и иизползвайки усърдно средния си пръст. Почти нищо не разбрахме и той си тръгна. Разтоварихме си ние багажа и по едно време се чука на междинната врата между етажите. Отваряме и виждаме втори субект от женски произход, подобно облечен, с пропорции 120/120/120/120 см (бюст/талия/ханш/височина), но също много мазно умихващ ни се опитвайки да ни обяснява нещо сочейки към долния етаж. Тази "кака" значително по-бяла на цвят имаше учудваща прилика с хазаина. Притежаваше същата разредена през зъб усмивка като него, но може би в не чак толкова тъмния нюанс на черното. Спря да говори, затворихме вратата и се плеснахме по челото. Усетихме се.
Те били труженички! Ама много зле ей!! Ужас!!!
Дет се вика изпадаш в паника при вида им. А нашия хазаин с такава гордост и удоволствие ни ги представи
По-късно, докато си пиехме узото на верандата, наблюдавахме как идвха и си отиваха разни автомобили от към другата страна на двора през цялата вечер. Накрая, посред нощ се появи Закерия, отиде направо при тях и се забави около половин час. Явно оправиха сметките за квартира.
П.С.: Да ме прощава Закериица, ама знам че няма да го прочете тоя пост
