но непрестанно качвах по вятъра и карах осезаемо по-бавно отколкото ако се откача. Само два пъти (за по 1-2 минути) се получи...
Доскоро и аз се чудех защо така се случва. Проблемът не е толкова в лапичките. Ето малко инфо от личен опит:
Когато се закачиш, започваш да прекачваш, защото се отпускаш назад
към кърмата. Така тежестта ти се пренеся на задния крак, а носът на дъската се вдига и ако тя е по-дълга (каквато е твоята), бързо се обръща срещу вятъра. В същото време караш с отворено ветрило. Когато се откачиш, изпъваш ръцете, увисваш на гика и разпределяш тежестта по-равномерно на двата крака. Съответно дъската държи курс (може дори да изглисира при по-силен вятър).
За да успееш да изглисираш и да държиш курс, трябва постепенно да се отпуснеш назад
към водата Предната ръка на практика вкарва мачтата през базата по курса, а не затваря ветрилото. Със задната само леко коригираш. Малко е трудно за обяснение - трябва някой да ти покаже (или ако може да обясни по-добре от мен тук). Когато отпуснеш както трябва към водата, затваряш ветрилото от трапеца и всичко заспива. Тогава страповете не изглеждат далеч - просто постепенно краката ти се озовават до тях... а после и в тях
Височината на гика също има отношение - ако твоят е вдигнат прекалено високо, проблемът с тежестта и вирнатия нос става по-голям.
Общо взето трябва някой да те гледа и да ти казва. Това лято за първи път направих всичко по-горе както трябва и работата наистина заспа... С чистак-нова ренталска дъска, обаче. Тия дни трябва да пробвам дали ще успея да го направя и на моята антика
